Вторият кръг след подновяването на сезона в „А” група наднича нетърпеливо зад ъгъла, за да отприщи нова порция от любопитни футболни теми. Доколко пролетният старт беше вълнуващ – ето това вече е различна работа. Под въпрос е и доколко се получиха дербита в Разград и Пловдив. Но нещо, което изплува на повърхността след дотук изиграните срещи през февруари, е до болка познатата и изтъркана плоча със смяната на треньори. А за зла беда очакването да падне първата глава на някой измежду деветимата „мъченици” няма да стихне и след следващото каре от мачове.

Защо обаче гилотината надвисна още веднъж над двама, които поне привидно се радват на доверието на своите шефове? Тук става дума за Стойчо Стоев и Христо Колев.

Първият при всички положения обира негативите на вечно високите очаквания към Левски. Селекцията за около един милион лева изглежда даде причини на феновете да се размечтаят за шумен триумф в Разград и връщане в играта за титлата, независимо, че спортният директор Георги Иванов предупреди, че шампионатът е решен на 80% в полза на актуалните шампиони. На „Лудогорец Арена” положенията бяха малко – а първят гол дойде след грешка на Роман Прохазка. Вярно е, че словакът в други случаи се е справял като десен защитник. Но и също така е вярно, че по време на подготовката на този пост играеше Александър Александров – Алвеша. А е съвсем вярно, че още с напускането на Живко Миланов беше ясно, че най-функциониращата зона на „сините” от есента ще бъде изключително отслабена. И точно това се случи в Разград. Франсис Нар бе крайно безполезен в дефанзивен план, а дори и когато трябваше да атакува, отново нямаше чиста идея как да бъде на ниво. С Миланов и Прохазка Левски винаги имаше преимущество по десния фланг, без значение в коя фаза на играта. Често към този тандем се присъединяваше и някой измежду Георги Костадинов или Джереми де Нойер, за да бъде оформен неразрушим триъгълник. Нещо, което лиспваше в Разград. И което ще е хубаво Стойчо Стоев да върне в играта на софиянци.

Дали нямаше вариант на „Лудогорец Арена” Прохазка да застане като външен полузащитник, а Александров да действа зад него? Да, имаше. Но тогава щеше да се появи пукнатина в състава заради правилото да има титуляр до 21 години – Божидар Краев запълни квотата. Вероятно, ако играеше за Лудогорец, врачанинът щеше да бъде заменен на бърза ръка, за да бъде даден нужният баланс на 11-те на терена. Но Стоев и Левски имат различна визия. И заслужават позитивна оценка за нея.

Воплите за уволнение обаче няма да затихнат. Може би вече започва да тежи и вечното обещание, че Левски ще става по-силен в хода на сезона. Така беше и през есента. А и когато „сините” се озоваха във втората шестица през миналия шампионат. Истината е, че оттук-насетне тандемът Стоев-Иванов ще бъде съден все по-често спрямо резултатите. И вече влезе в ролята на екип, който сякаш отлага неизбежното само благодарение на постигнатите победи (убягващи в ключовите мачове, поне засега), които обаче не гарантират безоблачно бъдеще.

Същата е и ситуацията в Пловдив. Докато старателно заляга над учебниците, за да се сдобие с „А” лиценз, Христо Колев може да се озове извън борда на Локомотив. На два пъти легендата на „смърфовете” сам пожела да си тръгне, но беше върнат от упоритите ръководители на „бяло-черните”. Липсата на трима наказани и един контузен за дербито срещу Ботев имаха своята роля за бездушната продукция на отбора. Но недоволството от формата, демонстрирана от Локо, не се свежда само до отсъствието на няколко ключови футболисти. На практика в събота „смърфовете” тотално изгубиха битката в средата на терена – и то срещу съперник, който не ги изненада кой знае колко с тактическата си постройка. Досадните грешки при изнасянето на топката и липсата на търпение извадиха на преден план тази слабост на тима, която почти го изпрати в „Б” група миналия сезон. Резултатите в гостувания така и не идват. 1 равенство и 9 загуби през настоящия шампионат навън са типични най-вече за тези клубове, чиито амбиции са ограничени до оцеляване в елита. А след идването на амбициозния Христо Крушарски и след гласуваната финансова инжекция от общината на стойност 1 милиона лева, „смърфовете” в никакъв случай не искат да бъдат в ролята на аутсайдер. Затова и спекулациите за Христо Колев няма да бъдат забравени, докато Локо не постигне постоянство. То прозираше зад блестящата есенна форма у дома, донесла шест поредни победи на „Лаута”. Но не е достатъчно силен аргумент, за да има пълно примирие на „черно-белия” фронт в Пловдив.

Накрая, съвсем изненадващо, след нулевото равенство в „Овча купел”, се заговори, че краят на сезона ще бъде и сбогуването на Никола Спасов с Черно море. Призиви за негова оставка имаше още през есента, но тогава феновете забравиха недоволството си след убедителната победа в гостуването срещу Монтана. С оставането на само девет отбора обаче „моряците” се превръщат в скрит фаворит за позиция, даваща право на европейски футбол. А дефанзивният и на моменти доста разпокъсан тактически футбол срещу Славия не е това лице, което отива на Черно море.

Там всички очакват завръщането на Бакари да съживи атаката. Испанският нападател може би ще поведе нападението още в идния кръг срещу Левски. Но и ако той не е търсенето решение на проблемите, главоболията на „Тича” ще се задълбочат. А човекът, донесъл два трофея на „моряците”, вече ще влезе на пълни обороти във вихрушката, наречена „пролетни уволнения”.