Левски вече не плаши съперниците си. Традиционните тимове в България пишат своята история в съперничеството си със „синия“ гранд. Берое взе повече от планираното на „Герена“. Момчетата на Петър Хубчев бяха готови на хикс, но домакините излязоха изключително гостоприемни.

Срамните дни за Левски през този сезон не са малко. Мачът с Берое обаче се откроява по един показател. „Сините“ не уцелиха вратата на съперника. Далечният шут на Сърмов срещна гредата, ала изстрел в стълба не се смята за точен в очертанията на вратата.

Благой Макенджиев е щастливец. Не защото нападателите на Левски не му създадоха работа, а поради простата причина, че времето още не е станало студено. Вратарят на Берое скучаеше, а този на Левски трябваше да хване центрирана топка от корнер, но не успя.

При предишната загуба на „сините“ от този опонент за виновник бе посочен Стефано Кунчев. Той го отнесе, а с него си тръгна и Руслан Михайлов. След няколко месеца, нищо ново. Пламен Илиев е най-лансираният вратар в близката история на Левски, но така и не може да се намери рецепта за играта му при центрирани топки. Ако не беше неговата грешка, мачът щеше да е равен, което не променя генерално впечатленията от играта на Левски.

„Сините“ вече не са старият дразнител. Преди години успех на „Герена“ се смяташе за подвиг, а сега е по-обикновена история. Играчите на клуба от Стара Загора бяха твърде спокойни след срещата. Придружаващата ги делегация не летеше в облаците, а някои дори определиха мача за слаб. Той си беше слаб, но и твърде лесен за Берое. „Сините“ отново изумиха със своята наивност, а върхът бе червеният картон на Мирослав Иванов.

Левски бе превърнат в средняк, а това го знаят и съдиите. Преди години нямаше как след червен картон за домакина на стадион „Георги Аспарухов“, реферът да не отсъди спорното положение за дузпа, в което бе замесен Мигел Бедоя. Цветан Кръстев гледаше отвисоко „сините“, защото няма кой да му каже и думичка. След срещата излезе Георги Иванов и се гънеше от неудобство. Сподели, че не е доволен от съдията, но кой ли ще му обърне внимание. „Синьото БФС“ отдавна не брои тимът от „Герена“ за фактор.

Един добър приятел сподели, че любимият му Левски, за да е силен, винаги се е отличавал с две неща. Притежавал е солиден директор /пример са Сираков и Андрей Желязков/ и качествен централен нападател. В момента Гонзо остана сам да се справя с всичко, а за нападател е излишно да се оглеждаме. Колкото и да ровим, ще разберем, че Левски няма такъв.

От няколко сезона се дълбае дъното. Сега сякаш сме свидетели на рекордно пропадане. Лицензът е под въпрос, участието в Европа под още по-голяма „питанка“, а към днешна дата не се вижда повод за оптимизъм. Изглежда невъзможно дори да бъде отстранен Монтана от Б група за Купата на България.

Батков каза, че ще говори във вторник. Няма мнозина, които да вярват, че ще измисли „хватка“, с която да закрепи позициите си. Още по-скромен е броят на хората, които вярват, че в това статукво Левски може да се подобри.

Още преди вчерашната среща с Берое се усещаше, че мачът няма да отиде на добре за домакините. Работещите в клуба бяха с „наведени глави“. Хората вече изгубиха предишния манталитет на победители. Нормално, защото от три месеца не са получили пари, а ситуацията в първия отбор е сходна, макар и не чак толкова драматична. Георги Иванов изтъкна, че на „Герена“ работят добри професионалисти. Първият отбор не го показва, а клубът като цяло отдавна не е това, което беше. Добрата новина е, че състоянието на „средняк“ е временно. Левски все някога ще се изправи. Въпросът е колко трае „временното положение“?