Повече Пасевски, отколкото Бездарко

Дарко Тасевски дойде трудно в Левски, а на пръв поглед изглежда, че си заминава лесно. Няма и помен от онази историческа сага, която продължи почти една година. Македонецът беше част от плана на Станимир Стоилов за нов син тим, който така или иначе не стана факт. Специалистът го определяше като „компютър” преди дългоочакваната сделка да стане факт.

Сега Тасевски си тръгва по никое време, казано иначе, четири кръга преди края на сезона. Халфът остави разнопосочни впечатления сред феновете. Дарко си е футболист, но в определени периоди дразнеше със своята безгрижност на терена.

В клуб като Левски, винаги е било добре да има подобни футболисти. Тасевски доказа, че е майстор на последния пас, играч който умее да направи „тънкото” на терена. Със „синята” фланелка той успя да спечели една титла и две Суперкупи, но най-силният му период беше в Лига Европа преди една есен. Тогава той оформи отлично партньорство с Гара Дембеле. В последните месеци, Тасевски е бледа сянка на себе си, така че трансферът се явява добрият изход и за двете страни.

При всички положения, Дарко запази своето място сред запалянковците на Левски, просто защото е един от малкото футболисти в последно време, които като ритнат топката, знаят къде ще отиде. Поради липсата на взискателност от треньорите, с които работи, Тасевски не успя да се развие достатъчно, най-вече във фаза защита. В последните сезони той играеше в отбрана „с очи”. Просто наблюдаваше съперниците, но това често беше компенсирано с някой точен пас, а именно подобни неща палят публиката.

Дарко Тасевски дойде в Левски, за да играе в Шампионската лига, но това не му се случи. Сигурен съм, че поради куп причини, той не съжалява за тези години изживяни на „Герена”. Македонецът се превърна в основна фигура, убеден съм, че разборите на противниковите отбори винаги са били свързани и с него. Дарко беше човекът на една от най-ключовите позиции в Левски. В София Тасевски спечели добри пари, хубава репутация, а си намери и жена, която скоро ще му роди и дете, което прави „сините” специални за него.

Всичко това със сигурност оставя вратата за Тасевски към Левски отворена. Полузащитникът спокойно може да каже, че е левскар, а това няма как да бъде изкривено, това се усеща. Така, че след време, отново може да го видим на „Георги Аспарухов” за радост на тези, които го харесват. Не са всички, тъй като публиката на Левски е капризна, но това е едно от чаровните и качества.

Ако някой се съмнява, че Тасевски не е играч с качества, отново да помисли. Не всеки ден кадър от А група, бива продаден в отбор, който е с титлата на своето първенство. Нали няма съмнения, че нашият шампионат е по-слаб от този на Израел?

За едни Дарко ще си остане Пасевски, а за други той е просто Бездарко... В крайна сметка Левски вече и на практика е без Дарко, а това отваря дупка, която трябва да бъде запълнена от Илиан Илиев. Вероятно с някой нов чужденец, но ако питаме Тасевски, той има своите фаворити. Вутов и близнаците Цоневи. По време на зимната подготовка, македонецът разправяше на Ради и Боби, че ще им става мениджър...Даже им предвеща, че ще струват 3-4 милиона в комплект. Нищо чудно Тасевски да се е шегувал, но във всеки майтап, има и доза истина...