Ей, големи бързаци сме това българите! Грабваме сатъра и сечем за нула време. Аз лично никога няма да забравя урока, който ми даде на световното през 1994-а един по-възрастен колега. Тогава България бе разбита в дебютния си мач с 3:0 от Нигерия и нашего брата разкости, разчлени и транжира Пеневата чета. Помня, че и аз бях наточил перото, но се вслушах в съвета на по-опитния си колега: „Изчакай!”.

И какво стана после? Всички знаем. Четвъртите в света бяха посрещнати като герои и с държавни почести и онези, които след първия мач бяха ги отзовали в родината, за да не срамят България, сега бяха най-истерични. А според мен, би следвало да се чувстват поне леко неудобно.

Та именно този Димитър Пенев – някои биха го нарекли „Чичо Митко”, но всъщност по-правилно е „Класика”, без да влагаме и грам ирония, изръси поредния си словесен каламбур по адрес на Стоичков: „Някои бързат бавно, други по-бързо бързат…” Всъщност, ако се замислим, ще прозрем, че Пената, както винаги, е прав.

Та, за какво иде реч. Сега наред е разфасоването на Левски и генералните изводи от всичко това. Мачът Литекс – ЦСКА от 1-вия /ПЪРВИЯ/ кръг решавал титлата, четем тук и там. Левски щял да се саморазруши след провала срещу Тампере. Миналия сезон пък след мача Левски – ЦСКА от шестия пролетен кръг „сините” бяха коронясани с титлата, а всъщност я узакониха едва в предпоследния в „Надежда”.

Нека погледнем календара и да оставим времето да откъсне поне няколко листа от него, за да режем с голямата ножица. Днес е едва 10 август, а утре стартира първенството. Нека бързаме бавно!