Всяко зло за добро е казал народният мъдрец. Следвайки тази поговорка, можем да потърсим ползата от вредата, която нанесе на „синия“ комфорт приключващата футболна есен. Сътресението, довело до шок и ужас левскарските среди в последните дни, трябва да бъде използвано оптимално за отърсване от спокойствието. И дори направо за разтърсване.

Като човек, който следи процесите на „Герена“, макар не чак толкова отблизо, ще си позволя някои забележки. Ако статуквото в клуба се запази след днешната спешна сбирка на управата, и Сираков и Стоилов останат по местата си, както според мен е редно, първото и задължително условие е слизането от еврогалактическата орбита върху здрава почва. Европодвизите от последните две години бяха една щастлива приказка, но не може да се живее върху стари лаври.

Корекциите трябва да бъдат на всички нива. Единствено на голямата си европейска висота остана „синята“ публика, която дори добави още плюсове в поведението си напоследък. Ако трябва да конкретизирам нещата и да ги персонализирам, те изглеждат така по пирамидата отгоре надолу.

1. Собственикът Тодор Батков губи много с непремерените си изказвания в различни посоки, а това само налива вода в мелницата на противниците на Левски. Мълчанието е злато – това е доста по-правилният подход от негова страна в много ситуации.

2. Изпълнителният директор Наско Сираков е човекът-мотиватор, човекът-цербер, човекът-ментор, ако щете. Онзи, който само с присъствието си в съблекалнята трябва да вдига духа или да цапардосва словесно, ако има нужда. В този смисъл близостта му до отбора, особено в този кризисен момент, трябва да се засили още повече.

3. Неговият колега Константин Баждеков, както винаги е на висота, но има още много, което е по силите му, в областта на маркетинга най-вече.

4. Станимир Стоилов направи голямо име за кратки срокове, но е видно, че напоследък буксува. Какво би отнело от блясъка на Мъри, ако той опитва по-голяма вариативност в тактическите схеми, а не робуването на една и съща? Левски все пак не е Барселона, който си го позволява и въпреки това, на моменти има проблеми. Съперниците се различават по класа, терените са различни по качество и прочие и прочие. Затова подходът към мачовете не бива да бъде един и същ. Това само ще обогати треньорския му талант.

5. Играчите трябва да си дадат ясна сметка какви цели стоят пред тях като личности и после като колектив. И тук лежането на стари лаври е до време, а кредитът за това изтече. Старите кучета или презареждат батериите си емоционално и стават редови футболисти без протекции, или минават в историята! Да, в славната „синя“ най-нова история, но в нея! Младоците пък по-решително заявяват желанието си да напишат бъдещето на Левски.

В крайна сметка ползата от вредата е и това, че Левски на 99% изпусна титлата тази година. Сега поне ще има времето да внесе корекциите, без да бъде притиснат от времето и целите. Предстои поне половин година упорита работа и ако това стане, може да чакаме новата европейска приказка за „сините“.