Всеизвестна е сентенцията, че победителите не ги съдят. В този случай ще си позволя обаче като лично мнение да отправя критиките към победителите от Левски, а не толкова към победените от ЦСКА в дербито. Защото за ЦСКА е ясно – видяха треските в очите на другите, но не и гредите в своите собствени.

Левски обаче за пореден път подходи с мисълта за спечелване на войната, а конкретната битка бе оставена на втори план. В исторически план за „сините” фенове еднакво важно със спечелването на титлата обаче е победата, не,разгрома над вечния опонент. Когато си по-слаб, е разбираемо да гониш успех с 1:0, стремейки се да излъжеш съперника. Но когато 2 години поред видимо си по-добър и спортно-технически, и организационно, то не е достатъчно да вземеш трите точки. В нито един от последните сблъсъци обаче Левски не тръгна да доказва неоспоримото си иначе превъзходство. Да не забравяме, че върху сините знамена фигурират резултатите 7:1, 7:2 и 5:0, докато червените се гордеят с евроуспехите си преди години и с 30-те си титли.

Да, Левски върви към златните медали и тази година, но остави на ЦСКА възможността да се жалва от рефера, синьото лоби в БФС и каквото още прецени. Понеже с 1:0 не затваряш усти, а оставяш поле за дискусия.