Собственост за привържениците е правилният подход в развитието на клуба, казва икономистът и член на УС на тръст „Синя България” Петър Ганев по повод дарителската кампания „Левски е твой”.

За финансовото състояние на футболен клуб Левски, възможностите му да се самоиздържа, поемането на собственост от привържениците и дарителската кампания "Левски е твой", economic.bg разговаря с Ганев.

Г-н Ганев, Какво е текущото финансово състояние на клуба?

Най-належащо към момента са изискванията за лиценз за европейските турнири. В тази връзка, срокът за покриване на задължения за около 1,3 млн. лв. е 20 март. Това е и основната причина за стартирането на дарителска кампания, тъй като няма източник, от който да очакваме сериозен приход в краткосрочен план. Няма договор с основен спонсор, а и мачовете в периода не са много.

Месечните разходи на клуба в момента са около 650 хиляди лева, от които едва 250 хиляди се осигуряват от собствени приходи. Това оформя недостиг от близо 400 хиляди лева всеки месец. Разходите в момента са на своеобразен санитарен минимум и за да намалеят, трябва да се продадат, освободят играчи и да се понижи нивото на отбора. Основно ресурсите се изразходват за заплати на първия отбор (около 250 хил. лв.) и школата. На този етап няма какво да се оптимизира от гледна точка на разходите и проблемите на клуба идват от недостатъчните приходи.

Малко над 3 млн. лв. са задълженията към НАП, но те са разсрочени и се обслужват редовно.

Какви са резервите от гледна точка постъпленията в клубната каса?

Проблемът е, че резервите са дългосрочни и в краткосрочен план няма какво да се „изстиска”. Дългосрочно се търси основен спонсор – Мтел осигурява по-малко финансиране, а друг голям спонсор няма. От домакински мачове клубът печели много малко, тъй като от една страна имаше много мачове, в които бяхме наказани да играем пред празни трибуни, а от друга - не можем да разчитаме на А сектор.

Най-големият приход, който липсва е този от европейски турнири. Това означава, че и трите основни източници на средства за клуба практически отсъстват. Дори настоящият дефицитен бюджет може да бъде балансиран с участие в групите на Лига Европа, а Шампионската лига ще изведе клуба на печалба. Самоубийствено е да се поддържа подобен бюджет без международни мачове.

Маркетингът е също звено, което дори в краткосрочен план, може да осигури ресурс. Сега се мисли за освежаване и нова концепция в тази насока. Може да се създаде общо дружество между Левски и тръст „Синя България”. Реализирането на този потенциал зависи до голяма степен от резултатите, завършването на сектор А и предоставянето на атрактивни условия за привържениците. Показателно е, че в момента дори Facebook страницата на клуба не се използва ефективно. Има много резерви и в бъдеще действително може да се постигне много.

Всички аспекти вървят ръка за ръка. Ако отборът играе добре, има добър стадион и се класира за евротурнирите, то това ще привлича повече публика, ще продава повече артикули.

Как се финансира изграждането на Сектор А на стадион Георги Аспарухов?

Бъдещите приходи на сектора ще финансират изграждането му. Предвижда се те да са между 3 и 5 млн. лв., което покачва, че той е в състояние сам да се изплати за около 3-4 години, без да натоварва бюджета.

Каква е целта привържениците да придобият собственост в клуба?

Очевидно е, че мажоритарният собственик вече не може да покрива дефицита в бюджета и дори да се покрият условията за лиценза, тези 400 хиляди месечно остават и след това. Идеята е тежестта да се разпредели върху повече хора, които са платежоспособни и да няма зависимост от един човек. Същевременно с това, ще се върви към намаляване на недостига в бюджета и засилване ролята на собствените приходи. С промените в начина на управление, това може да върне и доверието в клуба.

Какъв е механизмът на стартиралата кампания „Левски е твой”?

Към момента има около 30,5 млн. акции, които практически се даряват. Близо 30 млн. от тях са от капитализирането на дългосрочния дълг към Тодор Батков, което бе наложено, за да се отговори на условията на УЕФА за финансов феърплей. Той бе натрупан от 2007 до 2014 г. Старите акции са около 750 хиляди. Класическа продажба би била, ако собственикът продава на някой друг срещу определена сума, която той получава. Идеята обаче пак е те да преминат от ръцете на собственика към тези, които искат да дарят, но техните пари да влязат в касата на „Левски”. Това са две процедури – парично дарение към клуба и безвъзмездно прехвърляне на дялове към дарителите, като 1 лев дарение съответства на 1 лев номинал.

Едната цел е да привлечем голяма група хора по сантиментални подбуди, което едва ли може да преобърне бюджета, но постепенно тези акционери може да станат 10 000 и ако този брой се задържи за две години, дружеството автоматично става публично. Не е необходимо дори съгласието на мажоритарния собственик. Много от левскарите желаят подобна развръзка, защото ще гарантира повече прозрачност и други правила на работа.

Втората цел е да се съберат пари, което е насочено към много платежоспособни хора, които са искали да влязат в клуба. Ако досега е трябвало да влизат в преговори с Тодор Батков и да извървяват дълга процедура, то сега могат да го направят прозрачно и с гаранцията, че всичките им пари ще се инвестират в „Левски”. Ако някой дари 5 млн. лв. на Левски, той ще притежава 1/6 от футболния клуб, който на практика ще е дружество без задължения. Идеята е не просто да търсим големи дарители, защото такива клубът има много през последните години, често и със суми от порядъка на половин милион лева, а хора, които имат желание да участват управлението му.

Всеки, който желае да се включи в инициативата, може да извърши двете процедури в офиса на Левски, а дарението може да бъде направено и по банков път. Такива като мен ще отидат заради идеята. Аз имам 5 привилегировани акции без право на глас от общо 250 хиляди) още от 2003 г. Минимумът акции, които едно лице може да получи е 100.

За акционерите няма никакви рискове и те не са ангажирани с дълговете на клуба. Парите, които заделят са под формата на дарение и ще бъдат изразходвани само за развитието на Левски.

Кой ще контролира изразходването на даренията?

Вече има работещ Управителен съвет, има представители на привържениците, на Националния фенклуб (НКП), на тръста „Синя България”. Управлението е значително по-прозрачно. Моето впечатление е, че финансовите процедури в дружеството са добри. Проблемите не идват от неясно използване на ресурсите, а от липсата на успехи, участие в евротурнирите и сектор А.

Какви са целите, ролята и структурата на тръст „Синя България”?

В последните дни членовете му се увеличиха значително и вече са около 1000. Наскоро се проведе редовно Общо събрание, което избра нов 11-членен Управителен съвет, чийто член съм и аз. Целта му е привържениците да придобият част от клуба и под една или друга форма да участват в управлението му. Тя до голяма степен е изпълнена, въпреки че споменаваните дълго време 15% от акциите все още не са прехвърлени. Ние, както и г-н Батков, не сме се отказали от тази инициатива. Считаме, че е удачна формулата, при която такава организация притежава дял и гарантира прозрачност и ефективност в управлението. Възприемаме и кампанията като успех, тъй като за нас няма значение дали дяловете ще са на името на тръста или на отделни привърженици.

Вашата лична мотивация да участвате в „Синя България” и дарителската кампания?

Стигнали сме до етап, в който не можем да се надяваме, че ще дойде някой и ще реши проблемите. Трябва сами да се справим, което е може би и нормалният подход и той се споделя от все повече хора. Това е бъдещето. Ако един клуб е най-популярният в България и има много привърженици, които искат да помагат, нормално е той да не разчита на „бащица” или някоя международна компания, която да налее милиони. Най-големият капитал на Левски са хората, които го обичат и фактът, че той е социален феномен.