Георги Иванов напусна Левски. Той вече няма да е трън в очите, няма да взима важните решения на „Герена“, няма да е виновен за провалите в Левски. Такъв е животът, това се случва с всеки във футбола, може би, с изключение на Сър Алекс.

За три години Иванов не спечели нищо като треньор и ръководител. Отборът постигна една хубава кампания в Европа, успя да вземе победи над Лацио и Спортинг, но това не е достатъчно за клуб като „синия“.

Това обаче е съвсем друга тема. Гонзо си тръгна по неподходящ начин, така както винаги става с големите в Левски. За Георги Иванов трябва да бъдат отворени парадният вход и парадният изход, просто защото е дал много на този отбор. Той продължава да е последният син герой. Иванов донесе последната „синя“ титла, ако някой случайно е забравил. Нападателят Гонзо игра с маска, със скъсан мускул, но Левски стана шампион, а това не е присъщо за всеки, напротив.

Пловдивчанинът допусна много грешки, но никой не може да му отрече, че не беше на „Герена“, за да спечели пари на гърба на клуба. Гонзо може и да е много слаб треньор, неуспешен ръководител, но той още може да гледа хората в очите. Така ще е през целия му живот, защото като футболист винаги се жертваше, заради интересите на Левски.

Престрелката между него и Наско Сираков е едно от най-грозните неща, които са се случвали при „сините“. Две легенди, идоли на две различни поколения, стигнаха до там, че да се плюят по всякакви възможни начини. Всичко това се случва по време на сериозна криза в Левски. Публиката на този отбор не заслужава всичко, което се случва, а явно ще продължи да се случва. Феновете са единственият адекватен участник в събитията. Даже продължават да ходят на стадиона, което показва завидни нерви.

Пътищата на Гонзо и Левски вече се разминаха. Тодор Батков каза, че такива като Иванов са единици, заради своята честност и доблест. Жалко, че истинските фигури в този клуб не могат да работят заедно. Тъжно и унизително е случващото се на „Герена“. Явно е, че Тодор Батков не може да опази личностите в Левски. Дори успява да ги раздели, като най-вероятно го прави неволно.

Именно заради това, отборът изглежда по този нескопосан начин. Погледнете футболистите и ще си отговорите на много въпроси. Като изключим Христо Йовов, всички до един са обикновени играчи, които не са спечелили нищо значимо през своята кариера. Подходящи са за добри резерви, но нищо повече. Ами съвсем нормално е тази компания да провали всеки. Съсипан и Гонзо, но той спокойно може да излезе през Парадния изход. Просто, защото е един от големите. Също като днешните му врагове Стоилов и Сираков. Иначе всички „сини“ легенди могат да бъдат спокойни. Скоро няма кой да влезе в тяхната звездна орбита. На хоризонта не се виждат новите герои, което говори за всичко случило се на „Георги Аспарухов“ през последните сезони.

Готов съм да се обзаложа, че Иванов няма да изчака първия удобен момент и да скочи на Левски. Или поне се надявам, че това няма да се случи. Дано Гонзо не забрави и пътя за „Герена“. Той спокойно може да си влезе в ролята на редови фен. Редови, но и много специален, просто защото е Гонзо. Нападателят, на който стотици момчета подражаваха през последните години.

Наскоро гледах едно старо интервю с Томас Лафчис, който говореше за сагата около привличането на Георги Иванов в Левски преди доста години. В него бившият президент на „сините“ разказва следното: "Когато Локомотив Пд три пъти ни изнуди, вдигаше трансферната сума, дойде Георги Иванов в София и ми каза: Г-н Лафчис, три години ще играя без пари в Левски, дайте моите пари на Локомотив“...

От десетина дни ръководството на клуба от „Георги Аспарухов“ преговаря и се моли на някой да му стане треньор. Явно живеем в грозни времена, нищо общо с историята, която Лафчис разказва.