Не е много приятно, но във футбола сравненията са неизбежни. Фенове и специалисти съпоставят най-различни отбори и футболисти, няма значение епохата. Футболът е спорт, а в него състезанието е задължително. Вероятно заради това в природата ни е да сравняваме, кое е по-добро от друго. Не е коректно, но без това не може.

Така е и около Левски. От няколко години всяко ляво крило бледнее пред Жоазиньо, който беше продаден малко след едно чудесно представяне в Европа. Звездата на онзи тим беше Гара Дембеле, но Жо си тръгна и всичко се срина.

От вчера в Левски е младият холандец Гари Родригес. Неговата задача е като на предишните взети на тази позиция. Той трябва да се доближи до малкия бразилец с огромното сърце. Няма как да знаем, какви са неговите футболни умения. По думите му е бърз и много техничен, но нищо чудно да е „умряла циганката“. Холандецът с произход от Кабо Верде бе желан силно от Илиан Илиев и вече му е на разположение.

От една тренировка се видя лесно, че е бърз, останалото е въпрос на време, за да бъде оценено от всички. Също като Жоазиньо и Гари Родригес идва от Б група на сериозна футболна страна. Визитката му е скромна, но още от сега в Левски потриват ръце със задоволство. Дали са уцелили човека, ще си проличи в следващите месеци. Възможно е да има трудна адаптация, но и тази на Жо не беше лесна. Бразилецът пристигна на „Герена“ още по-млад, което не е без значение.

Ако Родригес се окаже попадение, много неща в атаката на „сините“, ще се получават по-лесно. Хората, които са го гледали преди да дойде в Левски, твърдят че умее да дриблира в сгъстена обстановка, за бързината вече споделихме.

В Левски много се напатиха от привличането на крила. След Жо дойде Матандо, който „потанцува“ в чест на три попадения, в един междинен период из София се разходи Анди Слори, който го докарваше само на визитка. Няколко български футболисти също бяха призвани да атакуват по левия фланг, но честно казано, май просто им липсваше достатъчно класа за нещо запомнящо се.

Не знам дали не е заблуда, но Родригес заприлича по нещо на Жоазиньо, още от първия ден. Пристигна видимо притеснен, но и амбициран от тази възможност. Преди да даде първото си интервю бързаше да разбере, как може да се сдобие със снимките. Жоазиньо с месеци гонеше колегите, които го снимат, за да даде флашка, на която да му качат всеки заснет момент с неговите изяви. Звучи наивно, но в очите на холандеца има от онзи блясък, който бе типичен за Жоао Натаилтон Рамос, известен повече като Жоазиньо.