Левски – Гент 2:2. Наближава 82-та минута. „Сините“ получават шанс да изпълнят фаул от дясно по нападението. Зад топката застава Жоазиньо, всички погледи са концентрирани към Гара Дембеле, който дебне в наказателното поле. Бразилецът центрира, а едно момче с плитки скача най-високо и бележи с глава. Героят е Сержиньо Грийн! Левски печели мача от Лига Европа, а публиката пали своите факли от вестници. На другия ден всички хвалят отбора на Ясен Петров и Сержиньо Грийн. Еуфорията е на лице...

Днес холандецът от суринамски произход си събира багажа. Далеч от прожекторите, някои сигурно си мислят, че отдавна си е тръгнал, защото вече не тренира с първия отбор на Левски.

А бяха съвсем други времена и дни. Серж дойде с визитка като за световно, появи се на мача с АИК и застана като дялан камък пред централните защитници. След време се оказа, че може да се подвизава и в отбрана, а по принцип е класически десен бек, въпреки че от Левски се разсърдиха, когато медиите съобщиха, че Левски си е взел краен бранител.

Човекът с плитките изумяваше със своя професионализъм. Левски гостуваше на Лил и на местното летище всички журналистически погледи бяха приковани към Гара Дембеле. Нормално, все пак властите го бяха задържали. Домакинът на Левски събираше багажа, а като по команда на помощ бяха привикани най-малките – Киров и Мариян Огнянов. Имаше и трети помощник дошъл самосиндикално, една от звездите на тима – Грийн. „Лалето“ свърши поне половината работа без никой да го изисква от него. Останалите вече бяха в рейса и вероятно дори не са разбрали, че голмайсторът Дембеле е в деликатна ситуация, нещо което по-късно стана традиция за малиеца.

Грийн стана любимец на персонала в Левски, защото винаги помагаше извън терена. Феновете го обожаваха. С всеки изминал ден в София и на „Герена“ обаче холандецът тръгна по наклонената плоскост. Така се получаваше и с играта му на игрището. За да се стигне до мача със Спартак в Търнава, в който Грийн провали своя отбор. Безумен червен картон и всичко за Левски почва да се срива. За Сержиньо – също. В последните си мачове със „синята“ фланелка, той приличаше на нелепа карикатура. Абсолютен смях.

Колкото и куриозно да звучи, Грийн си махна плитките и всичко му тръгна надолу. Разбира се, фризьорът му няма никаква вина. Половината си е лично негова, а останалата е на системата у нас. На Левски и българския футбол.

Грийн не е частен случай, това се случва с много читави чужди играчи, които идват в България. Средата е изключително болна и такива, като Сержиньо лесно, се поддават на различни изкушения.

Идват с отлични визитки и напомпано самочувствие. Разбира се, договарят се за чудесни заплати, а контрактите обикновено са максимум за две години, после почват пазарлъци за още по-добри условия, но никой не ще и да говори с тях. Просто, защото всички са се превърнали в абсолютни лентяи.

В Левски често са си патили от чуждестранни ментета. Като почнеш от Саша Зимунич и стигнеш до Майкъл Тевия. Проблемът е, че Грийн си е школуван играч, притежава прекрасна динамика, но попадна в лоша среда и се срина. Дойде като истинска звезда и с визията на Боб Марли. Грийн си тръгва, като обикновен провал, който не спечели нито една купа със „синята“ фланелка...