Левски е на върха на вълната след заслужената победа срещу ЦСКА. „Сините“ усетиха любовта на своята публика, получиха похвали и внимание от медиите. Всеки посочи един или друг за герой на мача срещу „червените“. Успехът в дербито се комбинира чудесно с класирането на финал за купата и победата над Литекс в Ловеч. Отличната серия промени мнението и нагласата за Левски.
Светлините на прожекторите блеснаха върху Николай Митов. Треньорът вече е припознат. Пламен Илиев спаси всичко, което можеше и трябваше да се извади. Както отдавна отбелязахме, конкуренцията с Михаил Иванов свърши чудесна работа. Двамата с във форма и всеки си има своя турнир.
Христо Йовов танцува като за последно. Истински фурор на капитана. Гол в Ловеч, гол във Вечното дерби. Браво, Ицо, браво, Йовов!
Гари Родригес вече е звезда за публиката на тима. Холандецът се превръща в голямата надежда. Скорост, техника, завършващ удар. Всичко е под контрол, Гари е ударът в селекцията.
Дори на улица „Жоао Силва“ изгря слънце. Централният нападател вкара гол, който почти го увековечи. В последната минута срещу ЦСКА бележат само целунати от съдбата.
Рамос, Пинто и Мюлдер отдавна са твърда величина в Левски и едва ли някой се съмнява, че притежават необходимите качества, въпреки че всеки от тях е имал слабите си моменти на „Герена“.
Антонио Вутов нахлу в историята, като най-младият дебютирал в дербито с ЦСКА. Хлапакът игра малко, но като професор.
Сега е моментът да откроим друг играч от Левски. Най-добрият защитник, най-постоянният от началото на сезона. Дори, когато „сините“ бяха много слаби, Даниел Димов играеше на ниво. Доскоро халф, роденият в Шабла футболист се превръща в голямото откритие в защитата на тима. Физиката му е нарисувана за централен бранител. Висок, здрав, смел и безкрайно амбициран на терена. Димов направи няколко впечатляващи срещи.
Първият му почти безупречен мач беше срещу Литекс за купата на „Герена“. Не знам Ахмед Ахмед, колко е помогнал на Левски, но ако не беше Даниел Димов, сега „сините“ нямаха да мислят за участието си във финала. Защитникът взима всички високи топки, рядко пуска така наречената „първа топка“ на някои от опонентите си.
Дори и в най-трудният момент за тима от стадион „Георги Аспарухов“, Даниел Димов спечели симпатии. След последния съдийски сигнал на нивата в Гоце Делчев, снажният футболист крещеше пред колегите от Канал 1, които излъчваха двубоя. Димов накара микрофоните да запращят. „От моя страна не е имало (подценяване), вярно лош терен, в такива мачове трябва битка, желание и да печелим всяко единоборство. Без да печелим точки като гости няма как да станем шампиони“ , отсече футболистът на „сините“.
Това изказване беше изключително искрено и се понрави. От този ден нататък, Левски почна да печели единоборствата по терена, а от там и мачовете. Играта сякаш почна до потръгва. Победите вече са факт. Победи и то във важните мачове.
Около Коледа на 2010 година Левски привлече Димов от Черно море. Адаптацията при него не беше най-лесният момент, но вече със сигурност е забравил за това. През 2011 бившият футболист на Черно море получи травма на глезена в мач срещу Калиакра, който трябваше да е шампионатен, а се оказа контрола...
източник: LAP.bg
Миналата календарна година също беше изключително трудна за играча в спортно-технически план. Първо се прочу на зимния лагер в Турция, където се сби със Стефан Станчев. Тогавашният треньор Николай Костов го отстрани заедно с другия провинил се. Двамата тренираха с юношите в София. По-късно Димов се върна в първия отбор, но през лятото претърпя операция на коляното. Новината беше съобщена от Илиан Илиев по време на първия подготвителен лагер, когато представяха новите играчи.
Даниел Димов реално се върна в строя към края на полусезона и направи приличен дует с Ромейн Ели в средата на защитата. Левски сътвори няколко добри срещи преди паузата на първенството, които бяха точно в този период.
Сега съставът на Левски без Дани Димов изглежда незавършен. Неговата агресия е нужна. Опитът му от времето, когато играеше като полузащитник също му помага. Димов умее да се включва и предни позиции, когато е нужно. Така стана в един от последните мачове с Локомотив София, когато Левски трябваше да бележи. Димов бе изпратен в средата на терена, а „сините“ заиграха с трима в отбрана. Последва асистенция именно на Даниел, след която Силва донесе победата. Въпреки, че минава за „дърводелец“, Димов подаде с пета на португалеца.
Дали заради позицията на терена, или заради нещо друго, но Димов рядко попада в обектива. Въпреки това, той спокойно може да претендира за най-постоянният футболист в Левски. Високият 188 сантиметра играч е най-важната причина, „синята“ защита да не изглежда чак толкова слаба. Димов направи така, че Ели, Милиев и Везалов трябва да се борят за едно място, тъй като другото е заето. Между другото в Левски има още един защитник с фамилията Димов, който обаче изобщо не е попадал в плейлистата.
Определено ситуацията на „Герена“ вече е различна. Огън и Дим(ов), левскарски режим.
Коментирай