И този кръг обичайната картинка – по-малките отбори плачат от грандовете, били ощетени от съдиите. Всъщност, според тях, софийските клубове по презумпция са виновни.

Парадоксално, но факт. Най-лесно е да се плюе по тях. Не че в доста случаи грандовете не са подпирани, но има и много ситуации, в които именно те са ощетените. Само че им е неудобно да се оплачат. Някак си не им отива.

Докато за президенти, треньори и играчи на останалите тимове плачът е естествено действие. Гледал - негледал повторение на спорните ситуации, разбрал - недоразбрал какво се е случило, ръководителят Х на загубилия отбор скача, обвинява, заклеймява. В доста от случаите после телевизиите или не могат да покажат с точност кой прав, кой крив, или дори доказват противната теза на обвинителите.

Но важното е да се плюе. Медиите са винаги готови да отразят плюнките и така се отклонява вниманието от собствените проблеми. А правилният, джентълменският подход в 90% от загубените мачове би трябвало да бъде да се дадат отговори най-напред на следните въпроси:

1. Защо треньорът ни сбърка тактиката?

2. Защо играчите ни минаха два-три пъти центъра?

3. Защо направихме слаба селекция?

И едва тогава евентуално, ако си убеден в правотата си, да нарочиш съдията за престъпник и съперника за черна овца.