Съвместна публикация на в-к Тема Спорт и Gong.bg.

На този изминал 28 ноември Мишел Платини реализира първия си хеттрик за първенството с екипа на ЦСКА. Ако не се лъжа, има още един, но с Черноморец срещу Спартак Вн преди няколко години. Но не този 28 ноември е важен, а онзи през 2010 година, когато бразилецът също вкарва гол. Само един. Всъщност той се оказва и единственото му попадение за цялата календарна година. Над 20 мача и само един гол за център-нападател на ЦСКА! На онзи двубой преди две години, игран на стадион Славия срещу Академик и завършил с обидното за „червените“ 1:1, един фен щеше да получи удар. Говоря съвсем сериозно, човекът се намираше на няколко метра от мен и често се хващаше къде за главата, къде по-притеснителното – за сърцето. Човекът е солиден бизнесмен, почти не пропуска мач на отбора и в София и в провинцията. Но от месеци насам играта на Мишел Платини го влудяваше, като въпросният изравнителен гол срещу „студентите“ го вбеси още повече. Това е същият футболист тръгнал взривоопасно в дебюта си с червената фланелка срещу Фулъм и водещ се в момента най-голямата звезда на отбора.

Убедих се, че публиката на ЦСКА много обича да се вкопчва за някого, чиито принос е повече от скромен на фона на великите исторически традиции на „Армията“. Преди хеттрика си в Гоце Делчев, Мишел вкара един, вярно супер-важен гол в Разград, а след двата му срещу Берое публиката вече го вдигна във въздуха. Единственото скандирано име на играч бе това на бразилеца. Сега той е любимеца. Преди беше Мораес, по-преди Зику, преди Спас и така назад по един на сезон. Като се замисля играчи като Емил Костадинов, Любослав Пенев или Димитър Бербатов никога не са имали тази привилегирована чест от страна на Сектор „Г” името им да кънти във въздуха над стадиона. Те бяха намачквани всеки един уикенд, но сега явно живеем в по-други времена. Реално това е третия живот, който Платини тръгва да изживява в ЦСКА. След шумния му трансфер от Черноморец и включването на шеста срещу „котиджис”, последваха два-три добри мача, участие в победата над Левски с 2:0, гол срещу Монтана и отново дълго и сериозно зацикляне. Дойде и прословутата 2010, която освен с един негов гол, можеше да се запомни и с една сериозна беля върху здравето на редови червен привърженик. Поводът бе безобразната игра на яловия нападател. По-късно се намериха „сериозни” анализатори, които се опитаха да ни убеждават, как Милен Радуканов единствен вярвал на Мишел, как ползвал психология, психоанализа и още куп други подобни психотечения за да възвърне увереността на играча. А наставника тогава просто нямаше кой знае какви други опции в нападение и се наложи по принуда да разчита на голмайстора с един гол за година. Алтернативите на Платини бяха Саидходжа, Шеридън, Митко Илиев. Така се стигна до втория живот, мача с Левски на Герена и най-силната година в кариерата на бразилския таран, поне що се отнася по редовното бележене в противниковите врати. Макар една дузина да бяха вече вкарани и в Черноморец, но някак си по естествен път ЦСКА вдига летвата, вдига интереса. Периодът в Динамо Букурещ бе толкова предвидим, колкото това да не свирнат дузпа на Лудогорац, ако си я има. Ако до този момент вече не сте напипали безкрайно криволичещата графика в кариерата на вече доста порасналото 29-годишно момче, то побързайте, няма за кога да го разгадавате.

Какво точно прави в Румъния половин година, така и не стана ясно? Общо взето същото, което прави в същия клуб сега и Боби Галчев. Сиреч – никой не знае. Но че за Мишел е нормално да редува с методична точност върхове и спадове се доказа наново. Връщането това лято в ЦСКА бе белязано с поредните родилни мъки, съпътстващи всеки втори трансфер в Борисовата градина. Началото на третия футболен живот на Мишел Платини обаче вече е дадено. Поне не се наложи да се чака дълго за него. Пък и футболиста бе може би най-подготвения на света за това. Няма друг, изиграл толкова голямо количество контроли, организирани едва ли не заради него, да поддържа форма, да влезе във форма когато най-сетне получи зелена светлина за игра. И този път тактиката на Стойчо Младенов сполучи. Платини влезе във възможно най-добрия кондиционен вид. Безсмислените за мнозина контролки със Свиленград и Сливнишки герой подложиха основата за може би последния, истински футболен живот на Мишел Платини в ЦСКА. Ако пък някой ден направи четвърти, то вече тотално ще заприлича на плагиат на филма „Чичо Пенчо пак пое ЦСКА”. Сега за нападателя остава последното действие. За да заслужи поне първи стъпки в достатъчно обширния пантеон от добри и най-вече дали много на червените чуждестранни играчи. Засега Мишел е едва в предверието. Най-малкото защото няколкото му по-важни гола има сравнително нисък общ рейтинг. Голът с Фулъм донесе точка и нищо повече в това участие на ЦСКА в Лига Европа. Този срещу Стяуа пък бе почетен в едно лошо представяне. Фурорът на Герена не бе последван от шампионска титла – значи просто статистика. Попадението сега в Разград е все пак за купата и въпреки, че е срещу носителя на требъл у нас е на етап 1/16 финал. Големият смислен мач вероятно предстои. Такъв каквито направи на няколко пъти играч като Ибрахима Гай, победен гол какъвто постигна Мурат Хидиуед срещу Байер Леверкузен и вкара отбора си в групите на УЕФА. Или попадение, като това на Жоао Пауло Брито срещу Левски, което е с цената на титла. Ето тези изяви вече са другото стъпало, другото ниво. Тогава вече песните на феновете ще бъдат заслужени. Ако ли не – Платини ще остане в новата история на ЦСКА най-вече с непостоянството си и с пропиления си потенциал. Едва ли вече за него има нов път извън България нещо което той трябва да приеме, да осъзнае и да направи така, че да работи в негова полза. За да успее още повече в ЦСКА.