Ако си фен на Левски, след поредния удар в събота, можеш да повярваш в магии, духове, таласъми, световния заговор, илюминатите и какво ли още не. Такъв сценарий, като този в Бургас, трудно би хрумнал дори на великия Алфред Хичкок, затова остава усещането, че зад него стои някаква свръхестествена прокоба, която тегне над "сините".

Но нека оставим спиритичните алабалистики на лековерните и да се върнем в реалността. А тя е, че само в рамките на три години Левски претърпя трети пореден тежък нокдаун. И само от "сините" зависи да не се превърне в нокаут.

През 2013 г. тимът загуби по болезнено-инфарктен начин нарисувана титла. Това закономерно доведе до срив, който дори Наско Сираков не успя да поправи. Логично последва нов удар в Европа няколко месеца по-късно и основите на това, което предстоеше, бяха стабилно налети.

Така се стигна до петото място в годината на юбилея и неучастието в Европа, финансовите проблеми пък все по-ясно задаваха грозния си облик иззад ъгъла. Дали заради еуфорията от честването на 100-годишнината, дали заради твърдоглавие, но на "Герена" пропуснаха и този шанс за промяна. И така се стигна до историческата издънка със седмото място, но с надеждата за първа купа от много време насам.

Е, и тази надежда се изпари яко дим. При това по изключително жесток начин. Със сигурност огорчението и мъката в "сините" сърца са огромни. Но те ще го преодолеят, това е ясно. Просто защото са левскари и са доказали, че за тях любовта към идеята, към отбора на сърцето им е нещо много повече от някакви купи. Те не пеят за победа, както някои, а за любов. Но въпросът е друг.

В задачата се пита дали този шанс за промяна ще бъде използван, или пак ще се повторят грешките от последните години и следващият сезон ще се превърне пак в нулев и още по-тежък от предишния.

Къде наистина, къде полунаистина, но след двубоя с Черно море се заговори, че досегашният собственик Тодор Батков слиза от машинистката кабина на влака, който караше близо две десетилетия и оставя всичко в ръцете на Иво Тонев. Е, той беше на мостика и преди две години, при инфарктно загубената титла от Славия. Тогава се оттегли, но стоеше близо до клуба, макар и само като отговорник по строежа на Сектор А.

Ако това се окаже истина и Тонев поеме управлението, ще трябва да покаже, че си е взел поуките от 2013 г. Сега има пълния картбланш да реже "живо месо", да наложи промените такива, каквито ги вижда.

На "Герена" е време за болезнени реформи и това е ясно на всички. Никой няма да го разкритикува, ако извърши това, което смята, че е добро за отбора. Стига да си проличи, че това ще изведе "сините" напред, а няма да се замазват стари грешки и да се строи колос върху глинени крака.

Всичко е в ръцете на висшестоящите хора в Левски, от тях зависи дали и този нокдаун ще бъде преодолян, за да се върне любимият на милиони българи отбор на мястото му – на върха! Или просто ще продължи да си живурка, да понася тежък удар след тежък удар, докато просто в един момент рухне окончателно.

Ясно е само едно – Левски сега го има и е жив, единствено благодарение на любовта от трибуните. От себераздаването на тези привърженици, които могат да отделят последните си пари, за да дарят 100 лв. на любовта на живота си.

Които могат да пропътуват разстоянието от Канбера, Минеаполис и Лондон, за да дойдат да гледат любимия си отбор във финала за Купата с Черно море. И да си тръгнат обратно веднага след това. Повярвайте, имаше много такива хора на "Лазур" в събота.

Да, имаше и такива, които чупеха седалки, които целеха Михаил Венков със запалки в главата. Те може да се оправдават, че правят глупости от любов, но за такива действия просто оправдание няма. Дано си получат заслуженото наказание, но това е друга тема.

Сега важното е тези отдадени на вековната си любов фенове да застанат като един за пореден път зад отбора си и да го подкрепят безрезервно. И е ясно, че това ще стане, защото девизът им е отдавна известен - "Нито капка страх, нито крачка назад".

А с това богатство зад себе си и ако се вземат необходимите поуки от провалите в последните години, "сините" не само могат да се изправят от поредния нокдаун, но да започнат и те да нанасят тежки и решителни удари на съперниците.

Затова предстоящото лято е от жизненоважно значение за вековния клуб. Настъпи време за действия. Иначе следващият удар ще е още по-болезнен, а може и да е близко до фаталния.