Поне за един човек треньорската смяна в Левски е щастливо събитие, за Николай Митов е сбъдната мечта. Той стана шампион със „сините” като част от екипа на Емил Велев. Преди това бе за известен период и футболист на тима, треньор в школата. Както се казва, „синьо” сърце израснало в този клуб. Такова беше и Илиан Илиев, но не успя. Сигурен съм, че Илиан ще успее в подходящ за него тим.

Първата проява на Ники Митов пред медиите бе добра, що се отнася до поведение и говорене. Показа самочувствие, изрази категоричното си желание да изведе отбора до титла и купа. Сега остава да покаже и треньорски възможности, защото досега е бил винаги на втора линия като помощник. Митов показа уважение към Емил Велев, но и малко от характера на Велев. Което за начало не е малко, но не е и достатъчно.

Феновете са резервирани, или поне по-голямата част от тях. Та те от последната година на Станимир Стоилов, та досега все се надяваха някой треньор да ги зарадва с изграждането на такъв Левски, който да печели и да радва с играта си хората. Имат и притесненията, че Митов бе част от екипа на Илиан Илиев и едва ли може да направи коренна промяна в мисленето и играта на футболистите. И сигурно са прави привържениците, защото им станаха много неприятните емоции около отбора, а и започнаха да забравят кога им е било хубаво.

И въпреки всичко, запалянковците ще дадат доверие и на Ноколай Митов, не толкова заради него, колкото заради любовта им към Левски. Тази любов прощава много, дори и когато „сините” сърца са дълбоко наранени. „Нямам притеснения, аз съм израснал в този клуб, бил съм шампион, от дете съм тук. И ще се опитам да го предам на моите състезатели. Ако не бях убеден, нямаше да съм тук пред вас.“ Това са думите на Митов, които карат засега феновете да подкрепят него и футболистите му. Като споменах футболистите, време е те да разберат, че Илиан Илиев си тръгна и заради тях, че без тях и Митов няма да се задържи дълго. Те, носещите „сините” екипи, ще трябва първо да разберат какво се иска от тях и после да покажат на терена, че не случайно, или по погрешка са в Левски. Да им казвам ли, че има мачове, които трябва да вземат дори и да са без треньор, или заради треньора.

Едва ли има наивник, който да вярва, че в събота срещу Локо Сф ще се появи друг, преобразен Левски. Но мнозина ще очакват да видят футболисти, на които няма да им е скучно на терена, ще покажат наченки от това да изпитват удоволствие да играят любимата им игра. Хората ще очакват и Левски да се реваншира за онзи хикс срещу Локо Сф от есента.

Много важна част от промените, да не кажа най-важната, е наличието на Мариян Христов и Елин Топузаков в новия треньорски щаб. Да обяснявам кои са двамата като футболисти за Левски е неуместно. Мога само да припомня, че в един момент Мариян Христов „мъкнеше” Левски сам, а Топузаков бе част от онзи тим на „сините”, който сега изглежда като неосъществима мечта.

Хубаво е, че и Иво Тонев пречупи демонстрирания от него доскоро инат. Сигурно е правилно да е гръб на Илиан Илиев, но не завинаги и на всяка цена. Сега вече Тонев не е и сигурен, че Левски ще стане на всяка цена шампион, което е далеч по-реалистично. Той каза, че „може да сме пети и да отпаднем на полуфинал от турнира за купата, но може да спечелим титлата и купата”, което е по-разбираемо.

Сигурен съм, че както и повечето треньори, и Николай Митов е временен вариант за Левски. Но и Ди Матео беше временен вариант за Челси, а изведе тима до титла в Шампионска лига. Може би заради това и част от феновете вече наричат Николай Ди Митов. Може той да е само до края на първенството, но хората да съжаляват, че се маха, както например Юп Хайнкес се маха от Байерн.

И накрая идва Димитър Димитров и всички в Левски се успокояват, независимо дали отборът е станал шампион, или е спечелил купата. Може и нищо да не е спечелил, но идването на Херо ще накара хората да замечтаят...