Съвместна публикация на Gong.bg и Тема:спорт

Текстът не е публикуван до този момент в Gong.bg, като оригинално е отпечатан на 17 февруари 2012 година...до тогава двама-трима треньори на ЦСКА все още не бяха видяли в Карачанаков нещо повече от младок за запълване на дупки.

Запазено е оригиналното заглавие.

ЦСКА най-сетне се прибира от лагера си в Турция. Отиването беше с онзи, вече станал достатъчно прословут чартър, озеленен до степен, сякаш група ирландски туристи летят нанякъде в деня на Свети Патрик. Връщането обаче бе с редовни линии. Червените прекачват през Истанбул, играчите се возят в рейсчето, което ще ги закара по пистата до самолета им за София. На летище „Ататюрк” е пълно с всякакви по размер самолети, на различни авиокомпании, но изведнъж в пълния си блясък се появява един от по-големите модели, собственост на Турски авиолинии, изцяло облепен със звездите на Барселона. „А, Карачанаков” – възкликва една от звездите на ЦСКА Жуниор Мораес. Самият Карачанаков обаче изобщо не изглежда притеснен от бъзика, който понася в този момент.

Всичко това не е някаква фикция, а съвсем реална сцена от преди няколко дни. Ето ви още един момент, тъй характерен за поведението, самочувствието и положението в което се намира една от младите надежди на червените. В средата на второто полувреме на двубоя с швейцарците от ФК Биел, вадят Карачанаков от терена, след като още рано през първата част той е вкарал хубав, техничен гол. Антон се качва горе на трибуната, в една стъклена кабинка, където са част от неговите съотборници, които не са взели участие в този спаринг поради контузии. Винаги дейният в тази сфера Бандаловски ведна почва да човърка, като посреща Карачанаков с репликата: „Ей, ти ще станеш голмайстор на тази подготовка, бе”. Отговорът е само в една дума: „Нормално”. И фактите говорят в негова полза – преди предстоящите два мача в Либия, Антон е вкарал най-много от всички до момента през 2012 година. Платини няма как го догони вече, Мораес – също, поради липсата си в групата за Бенгази. Но просто няма как да не ти направи впечатление поведението тип „перде”, демонстрирано от 20-годишният бързак от Ново Делчево.

Не знам дали то е причина или не, но нещо подобно уж било стопирало идеята на националния селекционер Любо Пенев да го викне за мача с Унгария. Или е някакъв злонравен слух, или просто е напълно нормално нещо. Но е факт, че за Карачанаков се говори все повече. Когато през лятото, това момче дойде на „Армията” някои го оприличиха по екстравагантност с Орлин Орлинов. Още повече дошлия малко след това скандал в който Антон се забърка. Като си преровям сега заглавията от месец септември, ми стига само това – „Футболистът на ЦСКА Карачанаков заплашва моделка във Фейсбук: Ще те запаля!” с подзаглавието: „Антон Карачанаков заплашва 19-годишна перничанка с отвличане и палеж!”. Какви палежи, какво отвличане, какви драми? Слава-богу всичко отмина и замина без жертви, ситуацията се кротна, Карата продължи да си тренира в ЦСКА и съвсем малко да влиза в игра.
Дали поради новата поява на треньорския хоризонт на ЦСКА на Димитър Пенев или просто поради приключилата адаптация след половингодишния престой, но играчът сякаш израстна. На терена е далеч по-спокоен, но това го прави още по-изобретателен, по-комбинативен и изобщо по-полезен за играта на целия тим. Някак улисани в целия поток от трансферни бомби и гърмежи, сякаш ЦСКА е в Бенгази, но не тези дни, а преди една година, забравихме, че армейците спокойно могат да си произведат един титуляр, без да е наложително той да идва от някъде, да се пазарят за него, да му чакат жълтата карта или да спорят с друг отбор за правата му. Ето го изречението, което носи прекалено голяма тежест и отговорност, но е крайно време да се произнесе: поредният талант от явно безграничната като нефтен кладенец благоевградска школа е с много повече качества и потенциал дори от дошлия на същата възраст в ЦСКА Спас Делев! Което може да означава и спиране на вайкането за продажбата му в Мерсин.

Стратега вече намекна след един от мачовете на червените в Турция, че не само е доволен от очевидното футболно израстване на Карата, но дори не смее да се зарадва, че надхвърля очакванията му. Такова признание е необходимо и може да бъде използвано от самия футболист. Стига да уцели правилния път на развитие. Защото е в самото начало. Но определено се намира на етап, в който за Карачанаков трябва да започнат да говорят и другите, тези извън собствения му клуб, тези от противниковите отбори. Младокът вече е хванал окото, дори и само заради нестандартността си. Може да паднеш, като го видиш нахлупил някоя шапка по начин, по който самия той разбира, че ще бъде забелязан. Ето този усет за нещата се пренасят и на терена в играта му. Антон играе така, че да бъде видян. Дори в най-тъпия и скучен мач. Ако не друго, поне ти е интересно да наблюдаваш № 20 в състава на ЦСКА. Движенията му, реакциите, репликите които се дочуват. Всичко около него просто крещи: „Аз съм по-различен!” , нещо, което се усещаше дори по време на първите му дни от идването в ЦСКА.

На летния лагер в Холандия, бе по-тих дори от преминаващ комар. Тогава поемаше бъзици, капсулираше в себе си, естественото отношение като към един новобранец, към един заек. Стигна се дотам, че самите футболсти на ЦСКА го бяха предложили за идеалния отбор на ФИФАПро. Съвсем сериозна анкета, в която редом един до друг са били поставени Лео Меси и Антон Карачанаков. От Асоциацията на българските професионални футболисти не пожелаха да разкрият имената на шегаджиите, но този майтап впоследствие остана в сянката на номирирането от страна на феновете на Бойко Борисов за Футболист №1 на България и класирането на Васко Лукаев от ФК Шипка (с.Драгор) за трети в същата класация. А и едва ли самият играч на ЦСКА се е почувствал неловко, разбирайки за тази си номинация или просто го е приел напълно нормално. Така, както възприе в онази сутрин подмятането на Мораес, преминавайки край лика на Меси върху туловището на грамадния Боинг.

Да използваме традиционното клише, че Карачанака е нешлифован диамант
е най-малкото лесно и елементарно измъкване от темата. Пишем тук една статийка за тоя, два-три лафа, споменатото клише и хоп- айде, готово. Хвърляме вестника в коша и забравяме. Точно за това момче не трябва да е така, но пък в крайна сметка не ние сме треньорите от които всичко в близко бъдеще зависи. Отгоре на всичко в този момент в ЦСКА са цели двама. Ако те не са забелязали този чвор в състава си до сега, става по-трудно. Ще трбява самия играч да се напъва, да дава още и още, ако ще и нещо извън терена. Само да не е свързано с палежи и отвличания! И да чака най-сетне да бъде забелязан, да му бъде обърнато внимание. Но аз съм дълбоко убеден, че някъде в сложната и не винаги праволинейна мисъл, особено на единия от двамата наставници на ЦСКА, се е запречил Карата. И дебне на пусия с кривия си маниер. В очакване на първия си по-сериозен изстрел.