Ние, българите, не сме готови да се уважаваме помежду си. До този извод, уви, стигаме за пореден път в последните дни на футболна тема. Не че подобни констатации не могат да бъдат направени и в други сфери на обществено-политическия ни живот. Но във футбола открай време в България е действала двупартийната система, що се отнася до обществения интерес, с цялото потенциално напрежение, което крие тя.

Все още са неясни подбудите на доказания и заслужил треньор и бивш футболист Стойчо Младенов, ако не да взриви социалния „синьо-червен” мир, то поне да създаде сериозни предпоставки за огромно противопоставяне.

Без да се правим на морални съдници на такава голяма фигура за родния футбол, можем да изразим сериозните си опасения, че ни очаква тежка и нагнетена футболна пролет. Всичко това – вследствие на нападките срещу Левски на новия-стар наставник на ЦСКА. При това веднага след назначението му и още преди воденият от него тим да е изиграл един мач. Това беше непредизвикано нападение, от което тепърва всички ще си носим последствията.

Да, връщайки се назад във времето, можем да открием не една или две провокации, стартирали от „синия” лагер. Такива примери има достатъчно и с обратен знак и посока. Но защо и кому беше нужно това сега?

Ако тръгнем да търсим директиви „отгоре” в Испания, например, този сезон там има далеч по-големи основания. Вчера каталунската преса пресметна, че десетте точки изоставане на Барса спрямо Реал са подарени от съдиите на вечния съперник. Че не са отсъдени 10 реални дузпи срещу „Белия балет”, че не са показани 12 червени картона... И въпреки това, почти никой от официалните лица на Барса не се изправя публично и не обвинява Реал. Не си го позволява! Има намеци, но нищо повече. Да, медиите, подкрепящи Барса, го правят настървено, но представителите, водещите фигури на клуба, са крайно предпазливи. Защото едно е да те напада пресата, а съвсем друго треньорът на вечния съперник. Миналата година Моуриньо правеше подобни инсинуации и веднага си спечели много врагове и сред неутралните.

Лошото е, че в България заровената на плитко томахвка беше разровена със замах. Познавайки балканския ни манталитет, сега цяла пролет тя ще се размахва в едната или другата посока. А кой ще носи отговорността за това?