„Селяни, селяни”......Най-често това са думите, с които е посрещан тима на Лудогорец от феновете на противниковия отбор по време на шампионатен мач. Не са малко случаите във футболните среди от началото на сезона, в които разградският тим е бил в по-малка или по-голяма степен или подценяван или оплюван заради съмнения за съдийско толериране. С други думи една здрава порция от злостна критика, а позитивните неща са сведени до минимум....Това едва ли учудва някого предвид факта, че е нещо съвсем типично за родната ни действителност. Рядкост е у нас някой искрено да се израдва на успеха и израстването на другия. Дори самата мисъл за това граничи с утопията.

Имах възможност да коментирам няколко мача на Лудогорец от началото на сезона и затова ще си позволя да изразя моите впечатления от играта на тима, защото те почиват на доста приятни за окото неща. През лятото беше привлечен цял отбор нови футболисти и съвсем логично мнозина започнаха сериозно да се съмняват в правилността на политиката в клуба. И на най-малкия запалянко пубертет му е ясно, че трябва много време за сработване, изграждане на колектив и стил на игра. Футболната общественост гледаше и с немалка доза недоверие и дори насмешка към Ивайло Петев, заради крехкия му стаж като треньор, гарниран с младост и неопитност.

Напук на наслоилата се убеденост в повечето от нас, че още от първия мач балонът Лудогорец ще се спука, той взе че литна нависоко..и така вече 6 кръга. Футболистите заиграха така, сякаш цял сезон преди това са защитавали цветовете на един и същи тим. Няма го егоизмът пред гола, а всичко е подчинено на колективизма, който е задължителен, когато става въпрос за футбол. Тимът показва вече дори почерк, определен стил на игра, който е толкова опростен и в същото време така ефективен. ...Но стилът е резултат от подбора на футболистите. Формацията, в която играе Лудогорец е доста офанзивна. Тимът залага на много къси пасове, като целта е трайно владение на топката. Тя рядко лети във въздуха по простата причина, че ядрото от футболисти в средата на терена и във фаза атака са по-нисички или средни на ръст. Те обаче компенсират това с достатъчно техника, подплатена с градивност и поглед върху играта. Философията на треньора е да се играе без типичен таран, да се залага на повече разиграване във фаза атака, на извеждащи пасове през центъра и пробиви по крилата с често връщане на топката към точката на дузпата. Петев има и изпълнители за това-Гъргоров, Марселиньо, Бакалов, Александров (Миро, Иванов, Кишада и Стоянов също са сериозна алтернатива)и достатъчно агресивни бекове, най-вече Шоко. Има и централен защитник, който умее да изнася топката-Барт, нещо което е изключително важно в съвременния футбол. Сигурно ще ми се изсмеете, но постройката и стила на игра на Лудогорец са като умалено копие на Барселона. Трайното владение на топката в средата на терена не оставя много възможности за противниковия тим да подложи защитата на по-сериозен натиск.

Ето защо за отбранителния вал на Лудогорец не могат да се правят някакви генерални заключения, защото от началото на сезона във фаза защита тимът не е поставян под серизно напрежение. Основната заслуга за това е добрата работа на халфовете и нападателите, които умеят трайно да задържат топката. Добре работи и двойката опорни халфове Генчев-Дяков. Едва ли са много хората, наблюдавали мачове на Лудогорец, които да оспорят факта, че тимът доставя удоволствие с играта си. А най-интересното е, че е така очевадно как самите футболисти се забавляват на терена.

Да, истинското предизвикателство пред отбора тепърва предстои, защото предвид силния си старт, той ще бъде поставен под напрежение. Любопитно е да се види как в подобна ситуация възпитаниците на Петев ще реагират..., дали ще се огънат или ще продължат да се забавляват, както го правеха досега.