България е държавата, в която никой и никога няма да бъде доволен от каквото и да е решение, правило или закон. Абсолютно така е и във футбола. Видя се и на вчерашния Изпълком.

Ако наложим наказание „състезание при закрити врати“ – убива се футболът. Ако върнем старото правило „лишаване от домакинство“ със срещи на неутрален терен, пак не може. Къде ще играят Вихрен и Беласица, примерно, ако един от двата съседни тима бъде наказан и трябва да организира мач на 150 километра в посоката на госта, както реши вчера БФС? В Гърция ли? А не се ли наказва така отново и отборът-гост, в случая с дългото пътуване?

Ако отборът-домакин носи отговорност за поведението на чуждите фенове, плачат. Също, както и когато отборът-гост носи отговорност за своите фенове. Ако се вземе решение финалът за купата на България да се провежда в София, защо в София? Ако пък се реши той да бъде в провинцията, защо в провинцията? Веднъж се казва, че стадионът в Стара Загора не става за нищо, месец по-късно се номинира за място на провеждане на финала. Непрекъснато говорим, че нашите съдии не стават, а когато поканим рефери от чужбина – пак се вижда, че не стават.

Ако беше решено да се премине към система пролет-есен, щеше да има сума ти недоволни. Както ще има и сега, когато остана досегашният принцип. Ако има дублиращи отбори, защо ги има, че много се натоварваме финансово. Ако ги няма – не можем да обиграваме младите играчи. Ако регламентът позволява повече чужденци в отборите, нашите играчи се задушавали. Ако въведем ограничения – трансферите на родни футболисти били много скъпи.

Изобщо поредица от въпроси и контравъпроси, след които остава само горчилка. Защото българинът винаги е недоволен и не обича да спазва никакви решения, никакви правила и никакви закони.

Не ги искаме! Пречат!