Колко ли силен трябва да си за да издържиш на напрежението в тежък момент ? Напрежение породено от състоянието на отбора, който ръководиш. От критиките към теб като ръководител или треньор. От откровената човешка злоба, че си успял.От нападките на личностна основа от хора, които дори и неосъзнават какво е да си начело на клуб като Левски. Да те атакуват дори и тези, които и заради теб се кичат със званието „шампион на България”. Атакуват те и такива, които искат да ударят по Батков чрез най- силната му позиция в момента в клуба, да не кажа единствената бариера между собственика и феновете. Журналистите също не са на страната на Гонзо. Едни, защото виждат неговите грешки като треньор и като ръководител, други пък просто мразят успелите, независимо дали са успели колкото Бербатов или колкото Георги Иванов.

Георги Иванов е жива футболна легенда на Левски. Това едва ли подлежи на някакъв спор. На пръстите на едната ръка са тези, които са легенди от по- ново време. Останалите, които са живи също са малко, да не ги изброявам да не засегна някой.

Та това, че е легенда помага, дотолкова на Георги Иванов, че феновете го помнят като играч и знаят мъжкият му характер. Знаят какви успехи има като футболист и кои голове са поставили Гонзо в сърцата на феновете. Съвсем пресни пък са спомените за „Маската на Гонзо”. Той излезе в последният си мач, не защото можеше да покаже класа, а защото знаеше, че съотборниците му и феновете имаха нужда от него. И Левски победи в този двубой, макар и Георги Иванов вече да не бе на терена.

Така е и в момента. Феновете на Левски и отбора имат нужда от Георги Иванов. Но от кой точно? Спортният директор или треньорът, или от двамата. Сега е по- лесно да си бивш кадър на Левски , да стоиш отстрани и да критикуваш. Да изброявам ли имена на хора, които са от Левски май само когато са на заплата в клуба.

Къде е проблемът? Може би и в самият Георги Иванов. Той постигна успехи като треньор, преди официално да е такъв. Какви ли? Малки, но такива, които някои треньори няма да постигнат цял живот. Като да стабилизира отбора след Достанич и да го върне от 12 място в играта за евровизи. Постигна победа в Рим срещу Лацио, която нямам спомен друг да е постигал и едва ли скоро ще постигне. Е, не е ставал шампион или да е вдигал Купата, като треньор, но това се очакваше след страшната есен на Левски.

Не е лесно да работиш под напрежение във всеки един момент, но това е Левски. Георги Иванов направи грешки като ръководител – не махна Ратко Достанич по- рано, преди това пък не му помогна да бъдат взети качествени играчи преди мачовете с Дебрецен. Сгреши, може би, и с това да не назначи друг треньор след Ратко, а пое втора отговорност. Може да прибавим и отношението му към най- качествения футболист на Левски – Юсеф Рабех. Реши, че с добро и компромиси ще го вкара в правия път. После, вече и като треньор, го разкара в момент, когато нямаше време да му намери заместник. Ясно е, че селекцията Гонзо я прави не според треньорските си виждания, а според принципа „пари нема, действайте”.

Като треньор Георги Иванов има нужда от здрав гръб, така както Наско Сираков беше такъв на Станимир Стоилов. Гонзо прекалено се затвори и се обгради с малко съветници, които в повечето случай му даваха грешни съвети. Така както и съветниците на Батков в края на 2006-а година. А и самият Батков няма как да е опора на Георги Иванов след като част от феновете води война с него, а и финансите му не позволяват да подкрепи Гонзо със сериозен трансфер, а по- скоро да продава добрите на каквато и да е цена. Определено в момента Гонзо е опора на Батков.

Георги Иванов обича работата, която върши, но проблемът му е, че иска сам да я свърши. Той се е затворил в крепостта, наречена стадион „Георги Аспарухов” и рядко я напуска. Като ръководител едва ли има и 110 от позициите на Сираков. Но те не се създават като си в обкръжението на 3 ли 4 доверени лица. Дори екипът, с който работи Гонзо, не може да се похвали, че има пълното негово доверие.

Георги Иванов реши, че може да води битка с медиите и предприе нова медийна политика. Както се правела в големите европейски клубове. Да , ама Левски в момента дори не е сред средните в Европа, а сред тези в България. Голямото самочувствие на Гонзо му попречи да разбере, че Левски няма нужда от закритост, а от откритост в този тежък за тима момент. Неправилно бяха определени медиите като врагове и за някои от тях бе забранен достъпа до отбора, а след това със закритите тренировки и останалите бяха сложени в тази група. Така спечелиха тези, които си измислят и откровено лъжат в „новините” си за Левски.

Хубавото на Георги Иванов е, че не е тръгнал и срещу феновете, макар някои от тях да го „подкараха” вече и него. Една час от „сините” привърженици смятат, че е грешка,любимецът им като футболист, да е едновременно и директор и треньор. И имат своите аргументи. Но пак не са толкова категорични в отричането на Георги Иванов, колкото на Батков, защото и тези фенове имат нужда от образа на Гонзо. Този, които ги водеше в битките и за последната спечелена титла и онзи, които вкарваше на вечния враг гол след гол.

Защо отборът има нужда от Георги Иванов? Защото той е този, който го изведе от позицията да е близо до изпадащите и го върна в играта. Защото и Станимир Стоилов не почна добре в Левски, но донесе велики за „сините” фенове моменти преди 4 –5 години. Като споменах Стоилов да не забравяме, че Георги Иванов нямаше сега да е треньор, ако Мъри бе избрал Левски пред националния тим.

Сега е тежко в Левски, но ситуацията бе очаквана. Георги Иванов направи мъжка постъпка като си подаде оставка. Не си спомням кой преди него го направи. Последните няколко бяха изгонени от Батков, ако не ме лъже паметта. Георги Иванов трябва да промени много неща за да е имало смисъл от неприетата оставка, иначе и него го чака съдбата на Стоилов, Вуцов, Велев и Достанич що се отнася до тръгването им от Левски. Последните трима нямаха подкрепата на феновете, а Гонзо я има дори и след загуба с 0:3, която е срамна за Левски независимо от кой е тя.

Георги Иванов няма зад гърба си не само Наско Сираков, но и Гриша Ганчев и Николай Гигов. Умните ще ме разберат.

Сега е много лесно да критикуваш Левски, а и има много неща, за които трябва да бъде критикуван. Но феновете знаят, че в момента те и отборът имат нужда от Георги Иванов, така както и той има жизнено важната потребност от „гърба” на феновете и футболистите. Левски май остана фенове, футболисти и Гонзо. Предстоят мачове, които ще покажат колко са силни в Левски. Защото от БФС започнаха с провокациите още с мача със Славия, назначавайки „хлебаря” от Габрово Георги Йорданов. Онзи, който в Своге опита всичко Левски за да не спечели. Сега може би пък знае, че на шампионите им предстоят, след Славия, мачове срещу Николай Гигов и „Титан”-ите.

Въпреки всичко и всички феновете си обичат отбора и го показаха на стадион на срещу Миньор и в Ловеч, остава Георги Иванов да намери точните футболисти, които да покажат, че Левски е жив и боеспособен тим. Самият Георги Иванов е доказъл, че има достойнство и е разбрал, че не е по- важен от тим като Левски. Във вторник той заяви : „ Когато човек има достойнство и чест е нормално да си подаде оставката. Аз не съм се предал и не съм искал да избягам от отговорност. Просто, мисля че, това беше напълно нормална моя реакция.” Това са думите, които ще го водят в борбата му да направи от Левски това, което той иска. Въпреки всичко и въпреки всички...