В петък ще са тържествата за отбелязването на 100 години от създаването на Левски. Стадион „Васил Левски” ще се препълни от хората, които обичат „синия” клуб и на които животът им е немислим без радостите и болките на любимия им тим. Очакванията са да дойдат привърженици от Европа, Америка, Азия и къде ли не. Едно момиче, студентка в Германия, ще хване самолета до София и след мача се връща, дори без да види родителите си. Разказвам това, защото за мен е немислимо юбилеят да премине при отсъствието на легендата на Левски Наско Сираков.

- Наско, Левски е твоят дом и няма нужда някой да те кани за Юбилея, това ти го казвам аз, който дълги години е работил с теб, когато ти беше футболист, а след това и начело на Левски. Ти извоюва правото да си „страница” от тези сто на Левски. И само заради това, че в последните 7-8 имаш някакви търкания с Тодор Батков, или част от феновете, никой не може да ти отнеме от даденото от теб за да радваш привържениците. Да ти припомням ли на теб, а и на близките до теб, че ти караше хората да стават на крака и да скандират името ти. Да ти припомням ли, че вкара четири гола на ЦСКА и стадион „Васил Левски” скандираше името ти. Да ти припомням ли как те е болял кракът, но ти си бил на терена за да помагаш на любимия ти Левски. Да ти казвам ли, че когато стана директор на Левски, титлите продължиха да идват във витрината на „синия” клуб. Да ти припомням ли онази среща с привържениците в Кюстендил и отронените от теб сълзи, нищо, че си „вълк”.

- Наско, ти трябва да проумееш, че във футбола не си от последните 7- 8 години и да дойдеш на вековния юбилей. В Левски безспорен е само светинята Георги Аспарухов. Другите всички сте земни и имате своите кусури, но ти си от Левски и Левски без теб не е същия.

- Ако не искаш да си в ложата, ела и седни до моя баща, който макар и трудно да се движи, ще дойде и ще седне в А сектор между хората. Моят баща може да ти разкаже цялата ти кариера и как си го карал и той да рони сълзи от щастие, или да те критикува, когато нещо не си успял да направиш. Не е важно къде ще седиш на трибуните, а важното е да ни там сред „синьото” море. Бъди капка от „синята” шир, макар и да си легенда.

- Знам,че е невъзможно да сте заедно един до друг с Георги Иванов. Ще е прекалено хубаво за Левски, за да стане факт, но знам, че никой не може да ти вземе мястото в алеята на славата на Левски. Никой не може да бъде по-голям от Левски и това го доказаха привържениците, които организират това тържество. Сигурен съм, че ако надмогнеш собственото ти его и дойдеш на стадиона, привържениците ще ти станат на крака да те приветстват. Та, ти си Наско Сираков ! И ти организираше онази „Синя Коледа”, която ни караше да вярваме, че е възможно някои мечти да станат реалност...