Потомствен локомотивец в Левски и даже цесекар начело на „сините“! Естествено, това е една от водещите теми във форумите след вчерашното обявяване на Иво Тонев и Стилиян Шишков за два от новите фактори на „Герена“.

Какво е това? Недопустимо омешване на капите, или пък търсене на успеха на експертно ниво?

За Иво Тонев адаптацията и стиковането на нещата около клубната принадлежност на сърцето изглеждат по-избистрени. Като шеф в Локомотив, той винаги е бил коректен към всички съперници, включително и към Левски, дипломатичен е и умерен като поведение. Всичко това наред с мениджърските му умения. Впрочем, именно те са важните в случая.

Що се отнася до Стилиян Шишков, на този етап отговор на уместния въпрос „Защо?“ наистина няма, поне за широката аудитория. Предполага се именно професионалните му умения в неговата сфера на работа са взели връх в тази номинация, но... Отговор на питането засега няма.

Така в навечерието на Коледа Левски сякаш изведнъж започна да претендира за ново име – Насионал (Герена), отчитайки новите лица в ръководството. Но всъщност май по-подходящото прозвище би било Интернасионал (Герена), тъй като в основата на всичко е руската банка – спонсор и може би бъдещ собственик на клуба.

Иначе – да. Живеем във все по-глобализиращо се общество и не е нужно дори да прибягваме чак до Англия, Питър Кениън, Юнайтед и Челси, за да оправдаваме омешването на капите. Дори с бегъл поглед у нас можем да открием, че Васил Божков бе член на управата на Левски, преди да стане собственик на ЦСКА преди време. Че „червеният“ спортен произход на Гриша Ганчев не му попречи сантиментално да нанесе най-тежката загуба в историята на ЦСКА – 8:0. Че друг цесекар - Кирил Домусчиев, до неотдавна в ръководството на „червените“, по никакъв начин няма да спре да се конкурира за титлата със своя Лудогорец именно срещу „армейците“.

Когато сърцето и професионализмът си дадат сблъсък на футболния терен, победителят е ясен. Просто в съвременния свят не бива да търсим адреса на успеха винаги в лявата половина на гръдния кош...