По-грозен мач отдавна не бях гледал... Да, това е първата мисъл, която изниква в съзнанието ми, когато се върна към началото на шестия кръг на „А” група. А преди срещата в Благоевград се бях настроил за нещо съвсем различно, защото един от най-уважаваните от мен отбори, най-вече заради плеядата таланти, излезли от школата му, се изправяше срещу шампиона на България. Това обаче, което последва на стадион „Христо Ботев”, бе ужасяващо не само от чисто футболна, но и от човешка и морална гледна точка. Лудогорец просто бе с класи над съперника си и крайното 3:0 в полза на разградчани можеше спокойно да е 5-6 или 7:0. Все едно, наистина цифровото измерение на превъзходството на възпитаниците на Ераносян в случая, няма особено значение. Това обаче, което изуми, бе начинът, по който „орлетата” решиха да се „надиграват” със съперника си. Шутове, ритници, при спряла игра и безброй безсмислени нарушения, целящи единствено да навредят на здравето на съперника. Наистина, ужас!

Това не е Пирин, с който свързвах една отминала епоха на романтика в българския футбол. Това не е Пирин, който ще донесе свеж полъх в родния ни елит. Това не е Пирин – онзи Пирин, от чиято школа излязоха едни от най-големите имена в българския футбол…

Когато преминеш Владая, и тръгнеш надолу към Дупница, Кюстендил, Благоевград или Петрич, не очакваш да бъдеш посрещнат с аплодисменти и мили думи по терените. Да, там на югозапад се играе твърдо, но дори онзи състав на Беласица отпреди декада време ми изглежда като отбор, съставен от прилежни ученици, мислещи единствено за оценките си, в сравнение с това, което видях на стадион „Христо Ботев”.

Всичко започна със зверския удар на Богомил Дяков срещу Абел Анисе, а след това влизанията на Тони Тасев срещу Сисиньо и Милан Борян бяха само част от репертоара на домакините. А когато и съдията ти позволи да действаш по подобен начин (нито един от провинилите се не бе изгонен), някак придобиваш чувство за безнаказаност и продължаваш по същия начин…

Така, както действаше отбраната на тима от Разград, например при онова 4:0 срещу ЦСКА през миналия сезон (помните Моци срещу Николич, нали?). Не е от огромно значение кой е потърпевшият – защото сега Лудогорец бе от другата страна. Проблемът струва ми се е, че тези неща не са и няма да бъдат изолиран случай в българския футбол. Просто защото съдии, дисциплинарни комисии и всякакви други ръководни фактори още веднъж ще се обърнат на другата страна и ако има санкции, то те ще са минимални – така, както бе с Моци през пролетта. А по българските терени ще се чувстваш късметлия, ако си оцелял още 90 минути…