За разлика от много други сезони в модерните времена на А група, този път в борбата за титлата са замесени три отбора. Но ако Левски и Локомотив Сф държат съдбата в собствените си ръце, то ЦСКА вече влезе в ролята на арбитър между тях и претендент за второто място. И не толкова на реален конкурент за златото. В програмата този уикенд има спокоен кръг, в който трите челника би трябвало да вземат спокойно своето – Левски срещу Беласица, Локото срещу Рилецо, а ЦСКА да се реваншира срещу Берое, макар и в Стара Загора. Но от следващия кръг борбата навлиза в решителната си фаза най-вече с прекия сблъсък ЦСКА – Локо Сф.

В модерния трибой за трофея Левски е с най-много козове. Три и шест точки в повече от конкурентите, най-добре сработен състав, най-изчистен стил на игра, с други думи - най-висока класа от триото.


Локо Сф обаче съвсем не е извън борда със своите силни страни. А те са: спокойствие и освободеност на психиката, уравновесен треньор в лицето на Стефан Грозданов, много опитни футболисти. Тимът от Надежда освен това играе само на един фронт – първенството, и няма да натоварва излишно своите натрупали годинки играчи и да тормози късата си резервна скамейка. А пък и тази година отборът се раздели с един свой традиционен недостатък – липсата на самочувствие. В момента това е един много здраво стъпил на земята колектив с точната доза вяра в собствените сили.

ЦСКА има безспорно по-голям индивидуален потенциал на играчите си от Локо Сф, но за разлика от надежденци, които са окрилени от огромен плюс в представянето си, армейците са обременени от тежък психологически минус. Второто място никога не е било достатъчна цел за „червените”, а ролята на балансьор само натоварва морално отбора. Дали да направиш вечния враг предсрочно шампион в надпреварата му с трети отбор и да играеш за себе си и сребърните медали, или да оставиш Локомотив до предпоследния кръг в позицията да атакува титлата?!


Така че интригата в модерния трибой на А група е жива и поддържа нашето любопитство.