Левски впечатли срещу Локомотив Москва. Победата над отбор с подобни имена в него е престижна , но ще си спестим хвалбите. Опитът показва, че е твърде рано за дълбоки анализи. „Сините“ играха много добре, мачът като цяло си го биваше. Левски вкара само две от положенията си, но ще сложим акцента върху „сухата мрежа“.

На мокрия терен в Ларнака, Левски допусна ситуации пред своята врата. Тимът на Илиев беше по-добър, имаше повече положения, но не може да отречем, че руснаците създадоха проблеми.

Клишето сочи, че вратарят е половин отбор. Вчера и двамата използвани на тази позиция в Левски, затвърдиха заучената максима. Ефектът от привличането на Михаил Иванов е виден. Освен, че „сините“ си взеха качествен вратар, те успяха да направят и още нещо. Пламен Илиев изглежда стреснат. Такъв е, но в добрия смисъл на думата, просто е под пара. Много сериозен и мотивиран. Пламен хвана дузпа на Роман Павлюченко, но по-ценно е, че пази без грешка.

В последните 30 минути на мача, Иванов отвърна подобаващо. Извади по виртуозен начин майсторски изпълнен фаул. Мишо направи същото, като Пламен Илиев. Пази без да демонстрира колебания.

Очевидно е, че говорим за конкуренция, открита и честна борба за титулярното място. Двамата са млади, имат талант и желание да направят име на вратата. Тук трябва да подчертаем добрата работа на треньора. Краси Колев се труди тихо и скромно, но с голям мерак. Заниманията изглеждат тежки, но разумни.

В Левски явно научиха урока. През есента се стигна до една глупава постъпка на Пламен Илиев, който си изкара безумен червен картон срещу Ботев Враца. В жертва се превърна Ивайло Василев, който пусна лек гол в Разград. Сега съм готов да заложа, че Илиев не би повторил постъпката си, защото просто ще седне на трайно на пейката.

Генерално погледнато не е ясно, кой ще е титуляр на вратата. Пламен Илиев изглежда е с леко предимство, но конкурентът му е способен, а и готов за благородна битка. Трансферът на Михаил Иванов беше умен ход, който други пропуснаха да сторят още през лятото.