„Черната серия” свърши. След 57 кошмарни дни Левски си спомни, какво е да печели в мачовете си. Случи се трудно срещу калпав противник, но стана. По-добре много късно, отколкото никога. Сега оправданията с психиката отиват на заден план, време е да се поиграе и малко футбол.

Въпреки мъката, която бе не без участието и на съдията, Левски показа и няколко добри тенденции.

„Сините” отново имат човека пас - Димитър Телкийски. Мечата кръв съживи Левски с две майсторски асистенции. С привличането на халфа, Гонзо уцели десетката. Много добър футболист за нула пари. Такива трансфери дори и Тодор Батков би адмирирал.

Еньовден е някъде през лятото, но вчера нападателят Кръстовчев имаше повод да почерпи. Дупнишкият таран бе изгонен още през лятото от Емил Велев. Не се разбра със Славия и остана във втория тим на шампионите. Там, където младите момчета го обожават.

След дългото чакане Кръстовчев, който може би все още е на кръстопът, доживя своя нов звезден миг, макар и срещу Своге.

Шампионите са далеч от истината, но това не е нещо ново. Така е от две-три години. Добрата новина за „сините” фенове, е че страстта се завърна. На пейката, на терена и по трибуните. Наближава трансферния период, трябва малко страст и точни решения от страна на ръководството в лицето на Батков.

Левски има нужда от точните хора на точните позиции. Има нужда най-вече и от нов качествен треньор, който сам да си направи селекцията и подготовката. Иначе ще гледаме този филм, който ни прожектираха 57 дни…