Юсеф Рабех пак се провали. Мароканецът един път стана шампион на България по футбол. Няколко са обаче титлите му по изцепки. Силен е в дисциплината „пиянски скандали”. Коронният му номер е да кара кола фиркан до козирката. Най-добър е в упражнението „да опозориш Левски”. В това е цар.

Престоят му бе пълен провал. Стана шампион без да иска. Игра в групите на Лига Европа, има съмнения, че е бил трезвен в някои от срещите, но това не е доказано.

„Ориентът не прощава”, думите са на бившия треньор в Левски Емил Велев след едно от изпълненията на арабина. Точна оценка, що се касае до бранителя.

„Искам Рабех, ако главата му е чиста”, това заяви наскоро Георги Иванов. Главата на Юсеф не е чиста, тя е празна.

„В главата на това момче има бръмбари”, рече преди време Тодор Батков. Няма, господин Батков, тя е куха.

Рабех дойде с добра визитка в България. Беше нормален през първата година от престоя си, но Левски остана втори и се провали в Европа. Тоест, не стори нищо съществено. После представянето му беше все едно е хапнал развален дюнер и коремът го е свил преди да стигне до тоалетната. Това направи Рабех в Левски.

Той трябваше да замести Елин Топузаков, а после и Игор Томашич. Остана на светлини години зад тях. Дойде като мароканския Бекенбауер, а си тръгна с рейса Каварна-София. Жалко. Жалко за потенциала му. Жалко и за Левски.