Няма как да не си спомняте евроучастието на Левски за Купата на УЕФА преди няколко години. То не беше еуфория, то не бяха емоции, то не бяха пълни трибуни, то не беше радост. И четвъртфинал за „сините“ като краен резултат.

Не е изминало много време от тогава, а колко са се променени нещата. Едва 6-7 хиляди са се прежалили да дойдат на „Герена“ за поредния евромач. А гостува Виляреал, отбор от едно от двете най-силни първенства на Стария континент. Няма предстартова треска, няма тръпка, сякаш Левски играе някакъв съвсем обикновен мач. До неотдавна „сините“ фенове почти не брояха срещите от вътрешното първенство. Бяха някакво досадно задължение. Вълнуваха се само от европейските изяви на отбора.

Сега е точно обратното. По-важен е двубоят със Сливен, отколкото този с испанците. Честно казано – така си е. Защото под Сините камъни „сините“ ги чака доста по-сериозно изпитание, отколкото беше за Жълтата подводница гостуването на „Георги Аспарухов“. Да, привидно и в този мач Левски бе горе-долу равностоен на съперника. Но така е само привидно. Всъщност, отстъпва по няколко, но все важни компоненти на тим като Виляреал. Отделно от това гостите не си даваха много зор.

Направих паралел на усилията и играта на Виляреал с тази на техния съсед в Испания и подобен като качества отбор на Валенсия. Даваха по телевизията мача на „прилепите“ срещу френския Лил малко след края на Левски - Виляреал. Няма да сравнявам българите с Валенсия, няма смисъл. Валенсианци бяха минимум с класа над показаното от Виляреал в София. Не защото Жълтата подводница не може да играе така. Просто не и беше нужно, предвид класата на съперника.

Така че хората правилно оцениха важността на отделните срещи на Левски и не посетиха масово „Герена“ за Лига Европа. В Сливен ще бъде по-равностойно, по-интригуващо и по-неизвестно. И на „Хаджи Димитър“ Левски има шанс да вкара гол...