Лудогорец е в криза. Това е ясно и на малките деца. Лудогорец в криза, която трае вече няколко месеца. Криза, в следствие, на която Лудогорец изгуби шампионския си блясък. В Разград загубиха и усмивките изместени от нервността, която се забелязва на всички нива в клуба.

Защо се стигна до тук? Това е основният въпрос.

Изглежда в Разград имат отговор и това е хубавата за Лудогорец новина. Ясно е, че ръководството на шампионите има ясна и трезва преценка на ситуацията, въпреки че не го афишира. Когато знаеш проблемите, е по-лесно да ги отстраниш. По-интересното е как изглеждат нещата от страни.

Не е нужно да си голям футболен специалист, за да забележиш част от проблемите (къде явни, къде не чак толкова):  тотално сбъркана трансферна политика (дисбаланс между цена и качество; липса на баланс на различните позиции в състава; привличане на ненужни футболисти)

- грешни решения свързани с треньорския пост (късното назначаване на треньор след раздялата с Георги Дерменджиев и самият избор, в лицето на Бруно Рибейро)

- голям марж между финансите на отделни футболисти (подобно нещо може да взриви съблекалнята)

- липса на футболна мотивация и самозабравяне (на футболисти, които за няколко години постигнаха изключително много в кариерите си и такива, които решиха, че са пълни господари на ситуацията)

- хаос в спортно-техническо отношение (започнал в края на миналия сезон, който Едуард Ераносян с всички сили се опитва да овладее)

- наченки на проблеми в съблекалнята между отделни футболисти и групи футболисти

- липса на качествена кондиционна подготовка (въпреки наличието на доста треньори, които се занимават с нея).

Със сигурност има и още неща, които остават неразкрити, но и тези са достатъчни, за да дестабилизират наглед работещата перфектно до този момент машина в Разград.

Истината е, че наченките на кризата ги имаше отдавна. Ако трябва да сме до край реалисти, дори преди участието в Шампионската лига. Някъде след мачовете с Лацио и Валенсия в Лига Европа си пролича, че лека-полека нещата тръгват в грешната посока.

Влизането в групите на Шампионската лига се оказа бърза реанимация, глътка живителен въздух, от който Лудогорец вдиша дълбоко. Адреналинът дълго време държа Лудогорец във въздуха, но след края на приказката, кризата дойде много бързо. Бившият треньор на разградчани Георги Дерменджиев няколко пъти изказа опасения, че „2015-та ще е най-трудната година за Лудогорец“ и бе изключително прав.

Изходът!

Ясно е, че всяка криза има своите пикове, но има и край. Мачът с Мислами, загубената Суперкупа и загубените неочаквани точки в А група. Всички тези факти съпътствани от неубедителната игра вероятно са пикът или поне така се надяват в Разград. Едуард Ераносян пристигна в Лудогорец в момент, в който ситуацията бе критична. Изминаха малко повече от 2 месеца, в които пловдивчанинът имаше възможност да налага своите идеи и разбирания. Реалните резултати от работата на Едо вероятно ще се появят едва през пролетта. И сега се вижда промяна, колкото и незабележима да е тя за широката футболна общественост.

За тези два месеца Ераносян генерира сериозен медиен интерес и породи полемики с няколко изказвания, от които се откроиха две:

1. “Ясно е, че трябва да изкореняваме някои неща. На първо място задържането на топката, футболистите имат стари навици, които трябва да изчистваме. При мен не се играе с повече от две докосвания, но като дойде мачът футболистите го забравят. Колкото повече я мотаме ще трябва да е връщаме на защитата и да я ритаме напред, което става селски футбол” (След мача с Берое)

2. “Определям два месеца. Навсякъде където съм отишъл казвам, че за два месеца отборът ще има разлика и ще прави това, което аз искам да играе” (след мача с Ботев) По един или друг начин двете изказвания на Ераносян бяха солидно интерпретирани от различни футболни “специалисти”, а значението им бе сериозно размито.

Истината проста и ясна:

1. Треньорът иска футбол с по-малко докосвания на топката от един футболист. Това в никакъв случай не изключва по-дългото задържане на топката във владение на отбора като цяло.

2. Двата месеца са срок за някаква промяна, а не за тотално преобразяване, за което ясно, че е нужно повече време. Всъщност резултат от двете изказвания, до някаква степен, се видя на “Георги Аспарухов” срещу Левски. В атаката, преди нарушението на Краев срещу Анисе, след която падна изравнителното попадение, футболистите на Лудогорец си размениха 17!!! (седемнадесет) подавания. Да! Точно така, 17 подавания. И да! Не всички станаха с едно или две докосвания, но пак е нещо, а другото тепърва ще се развива. И нещо друго показателно - след попадението срещу Левски Кешеру и компания се насочиха и поздравиха именно Ераносян. Малък жест показващ, че настроението и усмивките в Лудогорец лека-полека се случват. Със сигурност, погледнато от страни, шампионите трябва да са далеч по-напред пред конкурентите на база финансите и футболистите, с които разполагат. Но също така е сигурно, че разградчани в един момент ще се събудят и ще започнат да играят.

Войните!

Лудогорец е в перманентна война извън терена. Миналата година бе във сражение с ЦСКА, в предишните сезони мина през битки и словесни престрелки и с други клубове. Сега фронтът отново е открит, но този път е от две посоки. Първо изстрели произведоха от Ловеч, а от онзи ден пукнаха пушките и от “Герена”. За момента ракетите носители са Стойчо Стоилов и Георги Иванов. Стоилов използва близките отношения с ЦСКА и умело използва лайтмотива на “червените” от миналата година, свързан със съдийството. Георги Иванов пък се хвана за нещо, което реално по никакъв начин не касае Левски, а и твърденията му остават недоказани. Гонзо използва и остри епитети, които вероятно би употребил и към треньор, който се опитва да спъне противников футболист по време на игра.

Лудогорец тепърва ще избира позиция - защитна или нападателна. Истината е, че понякога войната извън терена излиза извън рамките на нормалния и добър тон. Това се отнася както за Лудогорец, така и за Литекс, Левски, ЦСКА и всички останали. Въпреки това словесните престрелки са допълнителните подправки към футбола и са част от глобалното шоу, част от интригата. Като говорим за войни…Те тепърва предстоят. Колкото повече отбори са в битката за титлата, толкова по-жестоки ще са те, защото тази година шампионатът ще е супер интересен.