Левски изпрати един кошмарен сезон. В края на тежката кампания „сините“ все пак запазиха своето достойнство. В Ловеч клубът от „Герена“ показа, че може само да взема, но не и да дава. Годината беше лоша, но Левски успя да направи и нещо позитивно за футбола.

Валери Божинов отново излезе на сцената. След дълга пауза, грешки и лутане талантът на нападателя отново дава резултати. Благодарение на Левски опитният нападател отново разперва ръцете си след като е опънал мрежата. Чувство, което видимо го прави щастлив.

В края на януари Христо Йовов и Божинов почнаха преговори. Парите не бяха важни, но таранът чакаше оферта от чужбина. Бижутера смяташе сделката с Божинов за сигурна, но в типичния си стил бившият играч на Сити и Ювентус получи късно предложение от Апенините. Кандидатът бе Бреша, но на практика нямаше техническото време за трансфер. Божинов стана част от Левски, което породи доста ехидни мнения, а даже и подигравки.

Според мнозина той беше свършил за футбола. Божинов загатна класа още в подготовката. Вкара в неофициалния си дебют, а след това добави още едно попадение на кипърска земя. Играта и резултатите при Левски отсъстваха. Така продължи и през сезона, но по този въпрос е написано и казано почти всичко.

А група е особен шампионат и на школуван играч като Валери му трябваше време. Левски почна слабо, а Божинов пропусна няколко добри възможности пред вратите на съперниците. Недоверието почна да нараства, макар че футболните хора виждаха уменията на „синия“ нападател. Повечето хора продължаваха да гледат с недоверие към изявите му. Широката публика отчиташе предимно желанието му за игра.

С мачовете и времето формата на Валери се подобри. Дойдоха и головете, някои от които майсторски. Въпреки затъването на Левски, централният нападател успя да се завърне. В последните четири двубоя той вкара пет гола, а два от тях попаднаха в мрежата на Лудогорец.

В 14 срещи Божинов се разписа 7 пъти, а едно от попаденията бе в турнира за Купата на България. Нападателят на Левски вкара шест пъти в плейофите, толкова има само Джордан от Литекс. Това е само статистика, но все пак говори за нещо.

В началото Валери се задъхваше, физиката му не позволяваше да играе на ниво повече от 30-40 минути. С мачове и тренировки той вдигна значително кондицията си, което доведе след себе си и головете. Божинов започна да изпитва удоволствие от футбола, а това чувство го беше забравил. На „Герена“ признаха старанието и високия му професионализъм.

Ролята му в съблекалнята беше впечатляваща. Той се показа като лидер, а на „Герена“ имат крещяща нужда от такива хора. Божинов успя да спечели публиката, която в голям процент го смяташе за „чалгар“ и „позьор“. Тези, които не го познаваха видяха, че Валери е момче с приятен характер, което имаше сърце да се включи в инициативите за юбилея на клуба. Божинов беше първият футболист от „сините“, който прегърна идеята, по която се запали Синята България.

Бившият национал хвана подадената ръка. Левски го взе въпреки, че репутацията му беше разклатена. Преди да се появи на „Герена“ той беше извън терените цели осем месеца, а преди това изпадна от Серия Б в Серия С, което му коства и мястото в плановете на Любослав Пенев.

Познавам Божинов от дните му на изгряваща звезда в Лече. Тогава Италия чакаше да покори футболните върхове. Кариерата му имаше силни дни и доста падения. Знам, че Валери оценява това, което Левски му даде. Убеден съм, че може да върне жеста, защото Божинов се запали по „синята идея“. На „Георги Аспарухов“ няма пари, а вероятно няма и да има кой знае колко средства. Няма да има европейски турнири, няма купа, няма титла, няма и много качествени съотборници. На „Герена“ обаче има публика, която е с много чувствителни сетива покрай юбилея. Хората отвориха сърцата си за отбора. Божинов е играл във велики отбори и силни първенства, но това което ще види на 23-ти май е нещо, което няма да получи на друго място. Струва си да продължи в Левски, нищо че няма да е лесно. Един силен сезон на „Герена“ ще го прати там, където му е мястото. За Божинов има един подходящ шампионат и това е Калчото. Шарената му кариера е безспорното доказателство на това твърдение.

В момента за Божинов няма по-добра сцена от „Герена“. „Синият“ екип му приляга, а юбилейният привлича поразително на онзи, с който играеше в Лече. С него плени Италия, сега може да опита да направи същото и с първата си родина – България.