Тежък сезон е доста меко определение за това, което се случи на Левски. Годината бе изпъстрена от провали, а бройката на изиграните мачове бе повече от сериозна. В цялата суматоха Георги Иванов направи треньорския си дебют. Направи го най-вероятно по неволя. Награбил две дини под една мишница бившият нападател остаря с няколко години без да разбере.

Левски се провали, защото всичко освен първата позиция се смята за провал. Такава е съдбата на грандовете. Левски падна много пъти, но в крайна сметка успя да стане, макар и на края, макар и да се държи само на един крак. Левски не успя да ни впечатли, но поне не спря да се бори за своето европейско участие. Левски е в Европа за 20-ти пореден път, което не е лошо постижение и друг в България не може да се похвали с подобна серия за последните две десетилетия.

Най-звучният син провал дойде в дербитата, което е крайно нетипично за „синия” клуб. В някои случаи на отбора му липсваше класа и ясна идея, в други - стечението на обстоятелствата беше твърде неприятно, а в трети - на Гонзо му трябваше Гонзо.

Веднага след мача със Сливен Иванов каза, че ще обяви промените, когато му дойде времето. Това вече буди притеснение. Пред Левски има много работа за вършене, а сроковете са кратки, както се казва.. Спортният директор трябва да изясни най-вече за себе си, дали ще е треньор, а ако няма да бъде, нека назначи точния човек.

Лошо е, че няма пари, а хубавото е, че все още има достатъчно потенциал в съблекалнята. В състава обаче личат няколко огромни дупки. Евентуални продажби могат да направят положението още по-тревожно.

За селекцията и новия треньор ще научим „когато му дойде времето”. Дано Гонзо и Левски да са разбрали, че ако не направиш нещо на време, после горчиво ще съжаляваш. Другото вече го видяхме, няколко пъти и не само тази година. Това не важи само за тима от „Герена”. Левски се нуждае до болка от силна „деветка”, която да вкарва голове.

Понеже цяла година Левски и мениджърът му бяха под обсада от критики, която в доста случаи беше заслужена, сега е момента да кажем и хубавото. Левски не се предаде, което беше очаквана реакция с този ръководител. Двама млади футболисти успяха да намерят себе си и демонстрираха част от потенциала си. Николай Димитров се завърна на футболната карта, а Шакиб Бензукан наистина е впечатляващ защитник, не по-лош от сънародника си Рабех, който се провали извън терена. Георги Иванов търсеше лидер и накрая намери човека с диригентската палка. Йовов се оказа най-важната част от борещия се за място в Европа отбор на Левски. С генералното съдействие на Бижутера „сините” прескочиха трапа.

Гонзо може да спи спокойно, но само една вечер, а после да бачка здраво, защото Левски все още е далеч от истината.

Първата началническа година на Георги Иванов беше тежка. Ще се помни дълго. Легендарният голмайстор набра опит като за три сезона, дано има файда от цялата работа.