Преди десетина дена написах „Подкрепете Левски, заслужава си!” с една единствена цел – публиката да дойде на стадиона и да види как изглежда любимия й тим и да го подкрепи в първия му евромач за сезона.

 

Оказа се, че тези,които дойдоха на стадиона, не са сбъркали и останаха доволни от шоуто в синьо. Съперникът няма да го коментираме, само ще кажа, че и срещу по- слаби отбори Левски се е издънвал.

 

Да се върнем към кривиците на терена и извън него. Учудващо за мен няколко десетки фена на Левски се оплакаха, че в клуба нямало отпечатани карти и тези, които искат да си вземат сезонни карти не са могли. И това при засилената медийна кампания повече хора да си купят абонаментни карти. Меко казано не е сериозно от страна на клуба да не е готов с търсенето от страна на привържениците.

Друг момент, който коментираха феновете бе неспособността касите да посрещнат наплива на хора в последния момент преди началото на мача и образуването на опашки. Вярно е, че билетите се пускат в предварителна продажба, но е и вярно, че всички знаят, че наплива винаги е в минутите преди началото на мача. И става така, че хората закъсняват и влизат минути след като е започнал двубоя. И вместо да са доволни от новата визия на касите, те недоволстват, че организацията от страна на Левски не е изпипана. Като например в последния час преди началото на дадена среща да се увеличи броя на касиерите, което ще доведе до намаляване на опашките и оттам и на нервите на привържениците. На никой не е приятно да влиза на 15-тата минута от началото на срещата. И от Левски да си признаят, май не очакваха толкова много публика.

Не съм обърнал внимание на търговията около и на стадиона , но и там винаги има какво да се желае. Както при визията на тоалетните, където повечето хора се отбиват поне по веднъж по време на престоя си на стадиона.

 

Някой ще каже това да са кусурите, но те са част от целият облик на един клуб. Да споменавам ли и темата с екипировката, която могат да си закупят привържениците? До болка познати проблеми…

Стигаме и до визията на отбора на терена. Всяка победа е сладка и носи радост на феновете, но много от тях виждат проблемите и при толкова изразителна победа като тази с 6:0 над Дъндолк.

 

Трябва да си много черноглед за да не видиш, че Левски показа нова визия на терена. Особено в атака, където нещата изглеждаха за привържениците като приказен сън. Там нещата се получаваха прекалено хубаво и лесно, с оглед на миналогодишните мъки. Но едва ли всеки мач ще е толкова голям коефициента на полезно действие.

 

В халфовата линия се вижда, че трябва нов футболист и то сега, а не утре или през зимата. Владо Гаджев не е в оптимална форма след медения месец, който е изкарал, но до него трябва да има един класен дефанзивен халф, тип Ричи или Боримиров, пък и дори Сърмов от добрите му мачове. Пред тях Дарко Тасевски се пробуди на моменти и показа класата си, но трябва да увеличи времето, в което е активен на терена.

 

В защита нещата май са най- притеснителни, макар и Левски да не получи гол срещу ирландците. Сработката на Иво Иванов и Милиев изисква време и това е неизбежно за обиграването на всички от тази линия.

 

Идват къде, къде по- трудни срещи и тогава ще се разбере дали публиката ще продължи да се радва на новата визия на любимците си. Като казах публика да изтъкна и нейната нова визия. Тя бе единна и доброто й настроение без съмнение повлия и на единайсетте на терена.

 

Остава само ръководството на Левски да изправи кривиците, които споменах и нещата ще се получат. И тези извън терена, а и тези на терена. Не са толкова неизпълними, че да са невъзможни за решаване. Дори и купуването на дефанзивния халф, защото от идването му може да зависи влизането в групите на Лига Европа, а парите без съмнение ще дойдат оттам. Батков да не повтаря грешката от преди срещите с унгарския Дебрецен, когато искаше първо да вземе, а после да даде. По- правилното и вярното е да даде пари за халф, а после да чака приходи от отбора.

В следващия един месец предстоят най- важните мачове на Левски за година напред. От техния изход зависи накъде ще тръгне и „синият” отбор- към ново бъдеще или към до болка познатото ни съвсем близко минало…

 

И накрая – няма кой да разбере евентуалното подценяване на гостуването в Ирландия.