Сагата с Христо Йовов, ако изобщо имаше такава, приключи. Бижутера продължава да е част от „синия“ тим, но вече с по-различни функции. Ицо ще влиза в треньорската стая, а изявите му на терена стават малко по-периферни. Сигурен съм в едно – Левски не сбърка.

Големите клубове постъпват точно по този начин със заслужилите си играчи. Дали Йовов е такъв? Категорично – да. Той запази своето място в историята с голове, пасове, победи и титли. Христо може би е един от малцината във футбола, които са извадили пари от своя джоб, за да пристигнат в даден клуб, това явно е бил най-умният му ход в цялата кариера.

Такива фигури бива да бъдат уважавана и ценени от своите отбори. Левски показа, че има очи за подобни неща, а това говори, че „сините“ почват да мислят с някои друг ход напред, нещо което тотално им липсваше. Сега на „Герена“ показват, че стартират с отглеждането на своя кадър Христо Йовов. Това трябва да е клубна политика.

Подобни случаи се виждат най-често в един от европейските колоси Милан. „Росонерите“ винаги намират местенце за тези, които са доказали своята лоялност. Разбира се, за да получиш този шанс, трябва да си загатнал качества, различни от чисто футболните възможности. Йовов очевидно има нюх към нещата, владее чужди езици и е достатъчно контактен, за да бъде полезен и след края на футболната си кариера.

Похвално е, че Илиан Илиев остави Йовов в съблекалнята. Така новият треньор на „сините“ от София спечели важен съюзник на своя страна. Диалогът между играчите и пресния треньорски щаб е осигурен и ще протича в приятелски тон.

Сега голямата отговорност пада и върху ветерана. Ако Левски не тръгне, той ще е един от най-виновните, но това е нещо, като навик за този играч. Винаги е в двете крайности. Днес е гениален, а утре е провалил отбор с фирмен пропуск. Йовов явно си знае ориста и ще си носи последствията, или по-скоро поема риска да бъде хулен.

Левски трябва да инвестира в изтъкнатите си играчи от онзи славен тим, който бродираше в Европа преди години. Не става въпрос да им търси измислени постове и да дава баснословни заплати. Тези хора трябва да се учат, да покажат качества и когато са готови да дадат нещо на Левски със знанията си. Такъв капитал не е за прахосване. Ролята на клуба е да ги насочи, ако има желание и от двете страни. Проблемът е, че в последно време има кандидати само за директорските места, а „сините“ продължават да си търсят шеф на школата...

Но нека се върнем към случая с Йовов. Той има възможността хем да си начеше крастата като играе още една година, хем е длъжен да бъде с широко отворени очи. Трябва да попива всичко, което му допадне от треньорските виждания на Илиан Илиев и да се учи. Тъй като пътят от игрището да ръководните постове е доста дълъг. Когато минеш по краткия, може да има големи проблеми и за дадения човек, а и най-вече за Левски. Някои вече си изпатиха...

Добрата новина е, че Левски продължава да държи на „синия“ дух в съблекалнята, а това е една прекрасна предпоставка за хубави неща пред отбора от „Георги Аспарухов“.