Връщайки се от Кипър, останах изненадан от настроенията сред феновете на Левски. Те в голямата си част бяха песимистично настроени за сегашното състояние на любимия им тим и за неговото близко бъдеще. „Подпомогнати” от медиите, запалянковците се чудеха ще го бъде ли синия тим. Най-вече след напускането на безспорно любимите им Топузаков,Телкийски, Йовов и Бардон. Контролите в София със Спортист Своге и Видима Раковски не дадоха отговор какъв отбор е новият Левски, защото Стоилов не пусна тогава тези, които гласеше за титуляри.

Още от Острова на Афродита призовах феновете да видят с очите си и да преценят отбора. Да не се доверяват на знайни и незнайни анализатори. Всеки сам за себе си да даде отговор на въпроса „ Харесва ли ми или не новият Левски ?” И да даде подкрепата си за любимия тим или да изрази разочарованието си от това, което вижда.

Денят е неделя. Времето е идеално човек да излезе от къщи и да отиде на мач. Фенове от различни краища на България дойдоха на ст. „Г. Аспарухов”. Да видят облика на новия отбор и новия терен.

Една малка част от публиката остана разочарована. Тя предварително очакваше да види онзи Левски, който би Артмедия, Удинезе и се опря на Шалке.

Друга част от феновете, също малка, продължаваше да си иска споменатите Топчо, Мечо, Ицо и Бардон. Те не спряха да правят сравнения на тези, сегашните и онези, които вече радват други фенове.

Основната, голямата част от привържениците на стадиона гледаха и преживяваха с отбора. Мачът се разви така, че постави на изпитание не само футболистите, но и хората по трибуните. Отбор и фенове изстрадаха победата и си показаха, че няма да се разделят. Феновете на кой отбор в България, ако е изостанал с 13 точки от първото място, ще дойдат да го гледат над 10000 в домакински мач ? ЦСКА ли, Славия ли, или Локомотив Сф ? Да изброявам ли цялата А група ?

Зрителите се вълнуваха.Отборът не им е безразличен. Подкрепиха го, независимо, че всички видяха, че Левски не е идеален. Но Левски е реален. И това се хареса и бе подкрепено. Не е трудно да видиш, че защитата има нужда от по-голяма сигурност. Халфовата линия не бе на висота във фаза защита. Треньорът потърси промяна и успя. Нападението бе „меко” и не показа агресия пред противниковата врата. Зе Соарес бе далеч от показаното в Кипър. Хичо през първото полувреме „не бе на Герена”. Целият отбор започна мача без капка самочувствие, което е задължително за тим като Левски.

Хората видяха и оптимистични неща. Хубави изпълнения от страна на Жеан Карлос, невероятен Мирослав Иванов, който се пребори със себе си и с критикарите му. Променен след почивката Николай Димитров. Даниел Боримиров, който пропуска дузпа, но и носи трите точки.

Жоазиньо едва ли остана доволен, че го смениха на полувремето. Вагнер е без конкуренция вляво на защитата дори, когато не е в оптимална форма. Бъдещето на Левски е в Тасевски и Сърмов. Поне за мен. Двамата има още какво да покажат и това дава основание за оптимизъм. Други пък ще кажат, че бъдещето е и на Еньо Кръстовчев. Защо пък не. Феновете му подариха часовник. Може би час по-скоро да влезе в час със съотборниците си и той да радва публиката. Стоилов вече каза, че ще разчита и на него.

Преди време феновете издигнаха плакат „ Завинаги сме заедно с вас”, а сега пак подкрепиха в труден момент отбора. Трудното предстои. Левски едва ли ще бие наред. Хората го знаят, но те пак ще са на стадиона. Защото искат да видят със собствените си очи развива ли се отборът, израства ли след всеки мач. Подготвя ли се за есента, когато идват евротурнирите. Тогава феновете ще искат само едно – Левски пак да ги радва по терените на Европа...