Левски „вдиша” три точки чист въздух , но едва ли трябва да се мисли, че играта би задоволила и случайни и непреднамерени зрители на мача на стадион „Васил Левски”, камо ли най-верните привърженици на тима. Просто „ сините” взеха трите точки срещу един много слаб и безидеен противник. Да не кажа, че в известен смисъл Локомотив сам се победи.

Мнозина очакваха нещо в играта на Левски да се промени, с оглед липсата на игра в предишния кръг или поне сега да си проличи някаква видима промяна. Промяната бе видима, но само с оглед на кадровите промени в лицето на Пламен Илиев, Даниел Димов и Марко Видович, но невидима що се отнася до начина на игра или на някакви тактически решения от страна на старши треньора.

През първото полувреме „сините” привърженици се стоплиха само от двата гола аванс, а след почивката се сгряха чак, когато играчите им хвърлиха фланелките си. На терена не си пролича футболистите да изпитват радост от това, което правят. Еднообразни опити за атакуване на противниковата врата и малко, за да не кажа нито един удар, извън головете, в очертанията на локомотивската врата. Нищо нестандартно или ново и невиждано, което да подсказва какво точно иска Левски в този мач.

Вратарят Пламен Илиев показа стабилност при двата по-сериозни удара на Локомотив, но и „червено – черните” нямаха идея в студа как точно могат да излъжат отбраната срещу тях.

Даниел Димов може и да не е бил по-добър от Христо Йовов, но поне даде отпор на Караджинов и направи най-качественото центриране в мача, което Дембеле пропусна да превърне в гол.

Тасевски и Гаджев се постараха, но с нищо не направиха играта на Левски да е агресивна и атрактивна, а и двамата много добре си знаят, че могат много, ама много повече.

Напред сърбина Видович показа как статичните положения не се използват от Левски и изпълни фаул, който и човек от публиката не би го изпълнил по този начин. Явно нападателите са се вслушали прекалено много в думите на треньора си и не се оставят на емоциите в играта , а с хладен разум изчакаха грешките на противника.

Йовов беше на трибуните и помръзна заедно с феновете и едва ли е харесал продукцията на колегите му в негово отсъствие. В следващия мач той ще е на терена и дано му е било от полза да гледа играта от трибуните.

След мача Георги Иванов реши да измести проблема от „болната към здравата глава”, но едва ли и той си вярва, че проблемът е извън Левски. Защото ако, тук ще го цитирам: „Сульо и Пульо правят анализи за играта на Левски” , то как той и останалите ще накарат обикновените фенове да не си мислят, че Левски играе все едно „Сульо и Пульо” го е тренирал?

На Левски му трябва на първо време да заиграе футбол. Такъв, който да радва феновете, които достатъчно страдат в последните дни из всички краища на България, та дори и извън пределите й.

На отбора му трябват и победи, които да дадат спокойствие на футболистите, които явно още са в „зимен сън” и всички знаят, че те могат много повече. Време е да се „събудят” и да покажат това, което могат. Идва идеална възможност – мач срещу Черноморец, който падайки последния кръг си позволи чрез треньора си Тони Велков да се заканва, че в София срещу Левски ще се вдигне.

Тогава и футболистите в „синьо” ще прочетат нещо хубаво за себе си и за играта си. Така е нормално – играеш добре, хвалят те, играеш зле – критикуват те. Засега, откакто е започнал пролетния дял все още няма повод за хвалби ....................................................