Голямата „синя“ надежда Антонио Вутов си тръгва от „Герена“. Според мнозина - твърде рано. Само на 17 години, роденият в Мездра футболист потегля в посока Удинезе. Трансферът се случи от втория опит. Факт е, че мислите на Антонио бяха насочени в посока Серия А още от лятото.

Тогава „сините“ успяха да го спрат, но сега нямаше начин. От една страна парите са добре дошли за закъсалия отбор от „Герена“, а от друга, Левски нямаше моралното право да спира таланта за втори път.

Трасето, по което Антонио потегля е доста трудно. Италианското първенство по традиция е трудно достъпна зона за българските футболисти. Малцина са играли там, а още по-малко са оставили някаква следа. Удинезе е специфичен клуб. В момента с първия отбор на Франческо Гуидолин тренират 22-ма чужденци...Голямата звезда е легендата Ди Натале. На този етап не е ясно какви са плановете на Удинезе за Антонио Вутов, но е сигурно, че пред него се открива интересна възможност.

Сделката си я бива от гледна точка на това, че Левски можеше да изпусне Антонио за много по-малко пари. В касата на „сините“ ще влязат почти един милион евро, като първият транш се очаква да бъде наполовина. Тези средства са жизненоважни за Левски в тези трудни дни. Удинезе имаше право да вземе Вутов срещу далеч по-скромни пари.

Лошата новина е, че „сините“ губят един ярък талант. Хубавата е, че на „Герена“ могат да преосмислят възгледите си по доста въпроси. Левски трябва да инвестира в своята школа, защото в момента се радва на чиста печалба от сделката с италианците. Ден по-скоро трябва да бъде ремонтирано игрището, на което основно се подготвят юношите на „Георги Аспарухов“. Левски е длъжен да погледне с две очи към своята школа, ако иска да не се тюхка, че няма пари. Футболът е бизнес, а съдбата на бедните клубовете от Източна Европа е да създават играчи за по-силните първенства.

Сега ни остава да стискаме палци на Вутов. Ако пробие това ще е плюс за българския футбол. Момчето има талант в изобилие, притежава особен характер, който може да му помогне. Ако нещата не се получат, за Антонио винаги ще има една отворена врата. Тази на стадион „Георги Аспарухов“. Той постави посланието за поколенията под Сектор А, който все някога ще бъде готов. Точно заради това, Антонио е длъжен някой ден да се върне в Левски. Дано го направи след много години в ролята на застаряваща звезда.