Шампионът Левски започна една много трудна година…, не че миналата или по-миналата са били лесни. Привържениците на отбора непрекъснато се питат накъде е тръгнал отборът през 2010-а година?! Пътища за извървяване много, и всички с различен край. Колкото и „сините” фенове да не искат да си го признават, най-прекият път води наникъде. Звучи много песимистично, но е най-реалният като посока и край. Още повече, че Левски си отряза сам много от най-хубавите дестинации още преди Нова година.

Първи, във времето, бе затворен пътят из Европа. Участието в Лига Европа спря малко преди коледните празници. Макар и с победа в Рим, спря и не продължи през 2010-а година.

По различни причини бе затворен и пътят, водещ към Купата на България и оттам с продължение към Европа. По същото време много труден бе направен и пътят, водещ към титлата. Закъснението от девет точки на есенната отсечка е по-скоро непреодолимо, отколкото предпоставка за нова титла. Останалото е мечта, а не реалност, макар че понякога мечтите да се сбъдват.

По-реално изглежда Левски да се добере до шосето, което води до евротурнирите, макар и там пътят да не е много гладък и да е с няколко контролни поста по него. Ако бъде затворен и този изход към Европа, с оглед амбициите на още минимум 3- 4 отбора, то тогава 2010-а година ще е нулева и тогава Левски ще е за наникъде през нея.

Това са вариантите, пътищата на развитие на Левски през олимпийската 2010-а година. „Сините” едва ще искат да са на олимпийския принцип за участие през следващите няколко месеца.

Отборът започна с няколко промени в сравнение с тежката, но шампионска и европейска, 2009-а година. Каквото и да пишем, Левски бе най-успешният български тим миналата година. Участието в Европа бе доходоносно, макар и не такова, каквото го желаят феновете. Победата над Лацио в Рим си е престижна.

Левски през новата година няма да разчита на шампионския тандем Велев-Боримиров, ако въобще бе тандем. Няма го и Ратко Достанич, който пропусна да вкара Левски в групите на Шампионска лига. Тук е Георги Иванов. Той е силната фигура, която е концентрирала прекалено много отговорности върху себе си.

Гонзо много липсва на терена. Като водеща фигура, като голмайстор способен да реши всеки важен мач. Сега е натоварен с грижата да подготви боеспособен тим за пролетта. Как се справя ли? Ще разберем, когато почнат мачовете през пролетта.

По същество, да сравним отбора в началото на 2009-а и на 2010-а години. Вратарите са същите. Защитата изглежда най-променена. Ако тогава тя е изглеждала Миланов- Рабех, Бистрон и Вагнер, то сега изглежда Бензукан, Топузаков, Милиев и Минев. Всеки сам да прецени дали е станала по-стабилна и дали ще получава по-малко голове. За последното трябва да допринесе и стабилизирането на играта на вратарите, най-вече на Георги Петков, който имаше трудна есен. Ако Петков си върне предишното много високо ниво, то без съмнение головете във вратата на Левски ще намалеят.

В халфовата линия го няма засега Владо Гаджев, но би трябвало тройката Бардон, Сърмов и Тевия да разрешат проблемите в дефанзивната част на полуцащитата. Седрик Бардон е незаменим и като лидер. Сашо Александров едва ли се върна в Левски само, за да „завърши достойно футболната си кариера”. Той и Тасевски ще се конкурират за поста на атакуващия халф зад нападателите. Ако македонецът имаше хъса на Кривия за игра, щеше да се получи идеалният вариант за атакуващ халф. Или Сашо да бе на годините на Дарко. Малко вероятно е талантливите Лъчезар Балтанов и Мариян Огнянов да „хванат ръка” в халфовата линия за по-продължително време, освен в отделни двубои.

Напред големият отсъстващ е... Георги Иванов. Сега трябваше да е възстановен от операцията и да е на терена като футболист. Такъв като него най-много липсва на.... мениджъра Георги Иванов. Мирослав Антонов, Еньо Кръстовчев и Георги Христов ще трябва да бележат по- често, за да може Гонзо да забрави... Гонзо. До тук с предимство май е Миро Антонов, който и в трите мача започваше титуляр. Еньо е най-нахъсан да покаже какво умее, а Христов трябва просто... да почне да бележи. Ако тримата не оправдаят доверието има готов вариант кой да ги замести. В Рим го знаят.

Вдясно на атаката липсата на Живко и Зе е по-осезаема. Левски е по-малко агресивен с Телкийски, и Станчев или Бензукан зад него. Мечо знае кога да се разиграе, но му трябва повече агресия и когато топката не е в него. Тук може да играе и Христо Йовов, и Сашо Александров, защо не и Ники Димитров. Последният има силна конкуренция в лицето на Жоазиньо за левия фланг. Вляво нещата изглеждат по-ясни с Минев бек и пред него Жо или Хичо.

Гонзо решава, но за мен Стефан Станчев е добър вариант за десен бек, а и има опит от мачовете с Пирин в А група. За Иван Стоянов остава трупането на опит покрай другите.

Накъде ще върви Левски през 2010-а година много зависи от финансите на собственика Тодор Батков. Ако отборът е финансово стабилен, ще има претенции за нещо повече. Ще има и за покупка на футболисти, които са необходими на Георги Иванов, най-вече ляв защитник и централен такъв.

Левски много зависи от безрезервната подкрепа на привържениците си. Защото без тях е за никъде. Защото още третия кръг Левски може да се прости с титлата и годината да стане нулева, а заглавието на коментара ми – реалност. На всички е ясно, че без евроучастие наесен, ще е трудно да се създадат предпоставки за по-успешна и хубава 2011-а година. Тогава никой няма да го интересува, че отборът се е готвил добре в началото на годината в Каварна и Кипър, и дали е загубил от Шериф, или е победил Прибрам и Динамо Минск. И кой ще го интересува каква финансова, трансферна, кадрова или медийна политика ще има отбор, който е отишъл… никъде през 2010-а година.

Ако пък чудото се случи и Левски запази титлата си, то догодина по това време кой ще го интересува как е станало. Просто тук в Кипър ще се разказват легенди...