Лудогорец е абсолютно заслуженият шампион на България този сезон. Да! Имаше своите трудности, критични моменти и падения. Не бе толкова постоянен и убедителен, колкото миналата година, но реално заслужаваше повече да вдигне трофея от конкурентите си. Всъщност Лудогорец реално бе сдал титлата след провала на “Герена” преди седмица. Тогава здраво се издъни. Съдбата обаче си знае работата. Намигна леко, усмихна се и нещата си дойдоха на мястото. Доказа, че не бива да бъде предизвиквана. Левски направи именно това. Предизвика съдбата и тя се стовари върху главата на “сините” с пълна сила. Миналата седмица бе ясно, че Лудогорец сам се би на “Георги Аспарухов”. Сега е още по-ясно, че Левски сам загуби титлата, но и сам я предизвика.
Късметът не спря сладко да се усмихва на “сините” седмици наред. Веднъж, втори път, та и трети... при четвъртия се намръщи и каруцата се обърна.
През годините мъдрите хора са родили мъдри мисли, които и сега са живи: “Не слагай тигана, преди да хванеш рибата”, “Голям залък хапни, голяма дума не казвай”, “Да би мирно седяло, не би чудо видяло”, “Едно човек крои, друго Господ шие”, “Каквото повикало, такова се обадило”, “Който много обещава, нищо не дава”, “Който се смее последен, най-добре се смее” и още, и още.
В Левски решиха, че всичко е свършило след успеха срещу Лудогорец. “27 е добро число”, “Освен, че е първа, ще има още поредни титли”, “По-сладко от това, че влизаме като шампиони в юбилейната година няма”, “Господ обича Левски”... само част от изказванията след успеха над шампиона на България. Да, тогава тези изказвания звучаха повече от логично и реално, но седмица по-късно въобще не е така. За тези няколко дни се направиха сметките за евентуалните съперници в Шампионската лига, дори под лупа започна да се следи шампионата на Швейцария, а по баловете се пееше мощно “Левски шампион”. Феновете на “сините” бяха готови с плакатите при спечелването на титлата, а БФС занесе купата и златните медали на “Герена”. Съществуваха и хора, които гледаха реално на нещата, не се изхвърляха и чакаха да мине мача със Славия (колкото и наглед протоколен да бе той), но те се претопиха в общата маса, а съдбата вече гледаше лошо.
Какъв всъщност бе контрастът на двата мача, които определяха шампиона на България?
На “Герена” – еуфория, 15 000 зрители готови за празник, хореография, изтупани с костюми треньори, десетки фотографи и журналисти дошли да запечатат момента, изстудено шампанско и бели покривки, красива купа и златни медали, усмихнати шефове и страхотна атмосфера. Да, феновете на Левски май заслужаваха да са щастливи, защото спечелиха доста мачове на “сините”, но и футболистите трябваше да помогнат.
В същото време на “Огоста” - стотина местни запалянковци плюс 30-40 ентусиасти от Разград, камерна обстановка, небрежни треньори по анцузи, почти никакви фотографи, 2-3 камери и толкова журналисти, човек от БФС носещ куфар със сребърните медали, собственици, очакващи финала между Байерн и Борусия Дортмунд в Лондон... В крайна сметка радост и къпане с остатъците от минералната вода вместо с шампанско. Семпло, но от сърце, за кеф на местните фенове, които по този начин се сбогуваха с А група. Със сигурност титла в такава обстановка никога не е празнувана, но и това се случи в милото, родно българско първенство. Картината сигурно е изглеждала гротестно на база подготовката на “Герена”, но си беше картината на Лудогорец, на шампиона на България.
И още нещо важно. Шампионът научи, че дублира титлата си благодарение на Дарик радио. Просто класика в жанра. Със слушалка в ухото домакина на Лудогорец следеше какво се случва на Герена и информираше, а сигурно дори и коментираше, минутите, секундите и последния съдийски сигнал. Информацията минаваше през треньорите, резервите и стигаше до терена. Вероятно 30-те секунди от края на мача в Монтана и последният съдийски сигнал на Герена са били най-дългите за футболистите, треньорите и шефовете на Лудогорец, а последните 15 игрови минути – най-хаотичните в историята на “орлите”. Ако питате някой как са се развили тези последни игрови минути срещу Монтана, няма да получите точен отговор. Сладка титла, може би по-сладка от миналогодишната, въпреки че тогава Лудогорец я спечели благодарение на играта срещу прекия конкурент, а сега дочака подаръка от страна на Славия.
Всъщност в Разград имат право да се порадват ден-два, но бързо трябва да се захващат за работа, защото трудното тепърва предстои. Вторият опит за атака на Шампионската лига няма да е никак приятен, защото очаквания съперник може да е дори по-труден от Динамо Загреб. В Лудогорец не трябва да се опияняват от титлата, а трябва да запрятат ръкави. Всъщност “орлите” завършиха този сезон с две точки повече от миналия, загубиха само 2 мача в сравнение с четирите миналата година, допуснаха 3 гола по-малко. Победите са равни – по 22. Голямата разлика е в отбелязаните голове. При 73 миналата година, сега Лудогорец вкара 58. Явно отстъпление. Играта също не е толкова добра, както при дебютния сезон в елита. Върху това трябва да се работи. Трябва да се спрат безсмислените трансфери и купуването на резерви, защото това за малко да се окаже фатално. Тежките разговори на високо ниво в Разград тепърва предстоят. Те трябва да се придружени с обстоен анализ и ясна визия за бъдещето, защото реално няма никакво време. Следващият сезон ще е още по-оспорван, а отборите борещи се за титлата ще са повече.
P.S. Няколко думи за Базил Де Карвальо. Той обиди Лудогорец по гнусен начин. Обиди и българския футбол по същия гнусен начин. Карвальо може да е добър нападател, но трябва да разбере, че е чужденец тук. Вади си хляба благодарение на българския футбол, защото е звезда в България и сигурно никога няма да бъде звезда на по-високо ниво. Той е част от този футбол и с изказването си обижда и себе си. Дано го разбере.
Добави ни в предпочитани източници в Google
