В изминалия кръг на „А“ група от общо 7 мача видяхме три нулеви равенства и общо 13 гола. Да беше прецедент, разбирам, но не е. Нашите отбори не могат да играят открит футбол. Или пък ако го правят донякъде, стигат само до наказателното поле. Обикалят около него и не знаят да шутират ли, да подават ли.

Страх ги е. Да сте виждали скоро български футболист от игрово положение да нацепи тупалка от 25 метра и да вкара? Няма и да видите скоро, защото ще прати топката в трибуните, а от там веднага ще го грабнат. Това нещо се учи още в Детско-юношеските школи. Там обаче изобщо не мислят за този елемент от играта. Затова и си нямаме нашите Швайнщайгер, Балак, или Джерард.

Българските отбори играят криво-ляво в защита. Когато ги атакуват импотентни нападатели, се бранят успешно. Отзад за 0:0, а напред каквото стане. А напред обикновено нищо не става.Затова и има да си мечтаем за футболни спектакли от сорта на 4:4, какъвто гледахме снощи от испанското първенство. Разбира се, ако не става дума за някой уговорен мач.