Преди началото на сезона Ясен Петров обясняваше, че държи много на усмивките в своя отбор. И наистина „сините” играеха с огромно настроение, което нарастваше с всяка изминала победа… Но това беше отдавна. Сега къде отидоха усмивките в Левски?

Може би ги има, но ние не сме ги видели. Сигурно са по време на закритите тренировки. Знае ли човек? На терена и срещу Локомотив София не се усети радост в играчите. Нормално, след шокиращата излагация в мача с ЦСКА.

Кога се появи напрежението в Левски? По време на подготовката отборът на Ясен Петров играеше добре, спечели няколко хубави срещи и това породи достатъчно добра атмосфера в „сините” редици. Срещу „армейците” обаче тимът излезе прекалено напрегнат от етикета „фаворит”. И усмивките се пренесоха върху лицата на „червените”.

Така беше и по време на втория пролетен кръг. Едните правеха влакчета, забавляваха се. Левскарите пък спечелиха срещу Локомотив, но не извадиха настроение. Дори и при радостта от головете личеше, че още ги боли от гафа на стадион „Георги Аспарухов”.

Сега основната задача пред Ясен Петров, Гонзо и останалите от щаба им е да върнат по някакъв начин удоволствието от играта в Левски. Това не е лесна работа, но ако не се случи, нищо добро не ги чака. Но как да стане?

Обяснете как да видим настроение в Божидар Митрев или Сашо Александров? Единият беше изваден показно от групата, защото наистина игра слабо във Вечното дерби. А само той ли беше слаб? Кривия пък в последно време става за мезе в Левски. Срещу Локомотив София загрява поне 60 минути, а не игра нито една. Малко обидно за подобен футболист, който е дал доста на Левски, че и на българския футбол. Щеше да е хитър ход, старият човек да поиграе 15-ина минути с „железничарите”, но явно не го броят за жив.

Номерът е всеки футболист да се чувства специален, важен в отбора, защото рано или късно, ще бъде нужен на треньора. Митрев и Александров имаха своя дан при успехите в Европа, които са най-хубавото нещо от сезона на „сините” до този момент. Ясен Петров трябва да кътка всички в съблекалнята, ако иска тимът му наистина да се върне в правия път.

Малко е нечестно, но ми се струва абсолютна истина. Мачовете се печелят от футболистите, а за загубите са виновни винаги треньорите.

В България се оказва, че повечето отбори тренират едно и също, играят по сходен начин, а качествата на футболистите във водещите отбори са сравнително от едно ниво. Така че, май ключът е в психологията и подхода. Съблекалнята трябва да е сплотена, мирна и тиха, а като се наложи и весела. Ако гледаш кисело футболистите, най-вероятно няма да го правиш дълго. Те печелят мачовете, а ти ги губиш и винаги си виновен.

Ето това му трябва на Ясен Петров, за да не му е мъгливо в следващите мачове. Да върне усмивките, които искаше в началото на сезона, те свършиха отлична работа.