Съвместна публикация на Gong.bg и вестник „Стандарт”

По традиция, вечерта преди всеки домакински мач, играчите на ЦСКА бяха на кино. Този път избраха трилъра "Непроследим". И заглавието му се оказа повече от удачно, след като на другия ден те играха нещо, наречено, кой знае защо, "дерби" с Локомотив (Сф). Единствената терминологична логика беше съседството на първото място в класирането с второто. И толкоз. "Армейците" тотално надиграха противника си, имаха поне пет идеални възможности за гол, но най-яростният им противник в съботния следобед беше не съдбата, а съдията. Ако мачът се играеше без рефер, ей така, по законите и правилата на кварталното мачле, то Локо (Сф) отиваше на разлика. Защото беше повече от видно, че при първия гол във вратата на Голубович домакините рухваха. Идеята на Стефан Грозданов и "железничарите" остана докрай непроследима за футболните фенове и специалисти.

Защо изобщо постоянно от "Надежда" ни занимават с амбициите си за нещо повече от достигане на подножието? Имам чувството, че дори титлата да бъде поставена на предната седалка на клубния автобус, тази до шофьорското място, "червено-черните" играчи пак не могат да я достигнат. Няма да имат сили да изминат краткото разстояние по коридора на возилото. От друга страна липсата на голова потентност при "червените" отново изпъкна и реално се явява единственият останал нерешен проблем пред тазгодишната формация на Стойчо Младенов. В трите си пролетни нулеви равенства - срещу Литекс, Видима и сега срещу Локомотив, ЦСКА категорично беше властелинът на терена и при по-продуктивна атака в момента разликата между първото и второто място щеше да е, ни по-малко, ни повече, от 16 точки. Не че десет няма да стигнат за целта. Какво още ни остана да кажем пък за Николай Йорданов? И с какво евентуалното му наказание и изваждане от нарядите за кратък срок ще възмезди реално губещата страна в лицето на "армейците"? С абсолютно нищо. Единствената полза, колкото и перверзно да звучи, е той да бъде нарочно назначен на някои от възловите мачове на Левски, Славия, Литекс, че дори и на Локо (Сф), но с цел да свири против тях. За да им отнеме това, което вече отне на ЦСКА.

Настоящият шампион Левски би във Варна Черно море с лекота въпреки наглед минималното 1:0, дошло отгоре на всичко след донякъде щастливо попадение. При тазгодишното представяне на "сините" двете поредни и очертаващата се трета победа в следващия кръг би трябвало да означава стабилизиране и възстановяване на историческото статукво на върха в родния футбол. Както и да го погледнем, и през този сезон явно двата ни гранда ще споделят първите две места в крайното класиране. Мераците на останалите пак остават непокрити и на думи. За Локомотив (Сф) вече стана дума, след малко няма да пропуснем и сладурите от Ловеч. След Варна Станимир Стоилов отново се възползва от поредния кредит на доверие към него и ще дочака в привидно спокойствие финалната права на първенството, където му предстои трудна серия.

Всъщност дойде ред на Литекс. Отборът, който продължава с мъчителните си изяви от два месеца насам. Да, това важи дори за двата спечелени мача срещу Левски. Преди това безумно слаб на "Българска армия", след това две крайно трудни победи срещу аутсайдерите Беласица и Спартак (Вн). Но въпреки това се създаде някакво погрешно впечатление, че "оранжевите" са силен тим. В началото на мача ЦСКА - Локо (Сф) отново се мерна за минутка онзи плакат "Йешич завинаги един от нас". Хм, продължавам да недоумявам и само се чудя защо не го видях и в края на двубоя. Тогава, когато по същото време в Севлиево героят от транспаранта и неговите играчи падаха от последния Видима. И им остана единствено да се кръстят преди жребия за полуфиналите за Купата на страната. А тъй като не се знае кога отново ще имаме тази възможност, нека кажем едно скромно "Браво!" на Видима. Подобни значки на реверите за изявите си в изминалия кръг заслужават още Берое, Спартак (Вн) и значка в по-малък размер за Вихрен, Черноморец и Марек. Ами май значките се изчерпаха.