Дори и на 35 години, Сашо Александров продължава да е сред най-атрактивните български футболисти. Той прелива от емоции, независимо дали е на тренировка или на мач. Ето част от това, което Кривия сподели за читателите на Стандарт, където може да прочетете цялото интервю.

- Как се чувствате на лагера в Кипър?

- Нормално е да има умора. Тренираме здраво, по два пъти на ден. Но всичко се прави с цел да бъдем свежи, когато трябва – по време на мачовете. Подготовката не е туризъм. Това че сме уморени показва, че работим правилно.

- Как се почувствахте отново със синята фланелка 10 години по-късно?

- Не беше толкова сантиментално, защото излязох с нея в контрола, а не в официален мач. Но пак си бе тръпка.

- Как се чувствате след толкова по-млади ваши колеги?

- Нямам проблем. Не изпитвам никакви трудности в контактите си с тях. Успях да свикна бързо с всички и да намеря общ език с тях. Иначе преди това бяхме заедно с Йовов, Мечо и Топчо.

- Някои гледат на тази групичка с насмешка – били сте старци за пенсия.

- В България всеки има правото да си говори каквото иска. У нас сме специалисти в тази област. Вечно слагаме клишета за всичко. Това важи най-вече за футбола. В чужбина никой не гледа годините, а какво правиш на терена. На Балканите и особено в България след 30 години си отписан, а на 33 г вече си пенсионер. Обявяват те за свършил с футбола. За мен това са пълни глупости.В животът се случват много неща и никой не е застрахован от нищо. Благодаря на Гонзо, на г-н Батков, а също и на Баждеков, че благодарение на тях ще продължа да играя футбол. Нищо, че съм на 35 г. Казах и преди – задължен съм на Георги Иванов, че ми даде шанса да завърша по такъв достоен начин кариерата си – като футболист на Левски.

- Ще успеете ли да постигнете целта – втора поредна титла?

- Затова и дойдох в отбора. Девет точки не са чак толкова много. Във футболът няма невъзможни неща.

- Успявате ли да се сработите с останалите?

- Има време за това. Сега в момента все още сме в период на обиграване. Пробваме различни схеми, тактики. Играчите на терена също са различни. Не знам защо се правят толкова трагедии от някои резултати в тези срещи. В други пък като бием ни вдигат до небето. Така е в момента с нас. Хулят ни незаслужено. В подготовката резултатите наистина не са важни. Знам много примери, когато даден отбор е спечелил всичките си проверки, а после в първенството нищо не е правел. Хаджи с Бурса взе всички контроли, а после изпадна. У нас обаче с години се насажда едно и също нещо, че трябва да биеш във всички подобни мачове и се създава излишно напрежение около отбора при първата грешка.