Футболистът на Локомотив Пловдив Валери Георгиев направи добра подготовка преди пролетния сезон, но след контузията по време на мача с Димитровград, както самият той каза „подготовката ми отиде по дяволите”.

Търся го по телефона като очаквам да е вкъщи и да „пази” леглото. Изненадан съм, че го намирам на стадиона в парк „Лаута”, при лекаря на отбора д-р Константин Павлов. Прави, с негова помощ, процедури за да подържа мускулатурата на контузения крак. Съгласи се да „почива” 5 минути, докато даде интервю за Gong.bg.

„Мога да кажа, че съм добре, опитва се да придаде увереност на гласа си Валери. В цялата тази нелепа контузия доброто е, че съм „хванал малкия дявол”. Сега съм с шина на коляното на левия крак. 25 дни ще съм така. Прегледите ми и изследванията установиха това, което ми каза доктор Павлов още след като напуснах терена. Имам частично разкъсване на вътрешни коленни връзки. Което е малкото зло. Не ми се мисли, ако бях ги скъсал изцяло.”

На стадион Пловдив публиката не разбра как се стигна до контузията на Вальо Георгиев. Той влезе като резерва и напусна след като престоя малко време на терена. Попитах го за неговата версия за получената контузия.

„При опита ми да изчистя една топка захапах с бутоните тревата, обяснява Вальо. Играч на съперника леко ме натисна и усуках коляното. Болката бе голяма. Искам да кажа, че никой не обвинявам за случилото се с мен.Това е имало да ми се случи и се случи. Подготовката ми отиде по дяволите. За това ме е яд и най- вече, че няма да мога да играя. Живи и здрави да сме. Ще мине и този период от живота ми.”

Валери е на стадион Локомотив и получава непрекъснато подкрепата от своите съотборници, което той приема за нормално, защото за него колектива в отбора е много добър.

„Освен съотборниците ми ме подкрепят и треньорите, споделя Валери Георгиев. С Неделчо Матушев се чувах всеки ден след като се случи контузията. Звънят ми фенове на Локомотив. Всички ми пожелават скорошно оздравяване и бързо завръщане на терена с „черно – бялата” фланелка. Благодаря на всички. Играе ми се, но вярвам, че и без мен отборът ще се справи в този един месец. Няма незаменими футболисти, така че съм спокоен, доколкото мога.Дали ще съм аз или друг на терена, всеки от нас ще се справи. Отборът може без всеки.”

Накрая питам Валери дали го търпят вкъщи, след като е в шина и не в особено добро настроение? „Не е лесно на приятелката ми, признава си Валери. В момента живея с нея. Без Десислава съм заникъде. Признавам го. Тя много ми помага и се грижи за мен. Благодаря й и на нея. Прави всичко за да понасям по- леко несгодите от създалата се ситуация.”

Валери се връща при доктор Константин Павлов, с който продължава процедурите и за довиждане по телефона каза кратко „Ще се завърна”.