Все повече ни става ясно, че силата на българските отбори в Европа стига колкото за предварителните кръгове в турнирите. Очевидно приминаването в груповата фаза трябва да бъде възприемано като невиждан успех и като фойерверк, колкото и да ни е трудно да признаем пред себе си тази истина.

На хората им се гледа международен футбол и това си е. Мачове от сорта на ЦСКА – Беласица или Левски – Спартак Вн не могат да ентусиазират феновете и това е доказано. Затова, когато дойде зима, или когато дойде лято, както се пееше в една стара песничка, сякаш е по-интересно. Нашите тимове имат шанса да играят международни мачове. Е, по-често срещу средняци от Източна Европа, но понякога, макар и по-рядко, и срещу грандове.

Тези дни на лагерите на нашите тимове в Кипър или Турция започва този период. Стартират международните контроли. А това на практика се оказват евротурнирите за българските тимове.

Нали знаете - като няма риба, и ракът е риба.