Кой и защо? Два въпроса, които ми се въртят в главата в последните близо 24 часа, след като в публичното пространство изплува името на словенеца Ермин Шиляк като вариант за нов треньор на Ботев. Кой и защо го набута на „жълто-черните“? Няма как да не си задаваме този въпрос, след като визитната картичка на Шиляк е доста неубедителна. По-скоро говорим за визитката му като треньор, която се побира в едно кратко изречение. Да не си на мястото на пресслужбата на Ботев, която трябва да представи Шиляк.

Кой всъщност е словенецът? В „богатата“ си треньорска кариера бившият национал има 15 мача, в които 7 победи, 3 ремита и 5 загуби като наставник на Олимпия Любляна. В допълнение трябва да кажем, че те са в периода април-август 2012 година. Всъщност именно с Олимпия, донякъде, Шиляк се оказва познат в България и по-скоро с мимолетното му участие в двата мача срещу Левски, след които Олимпия отстранява „сините“ в европейските турнири. Може би това е единственият факт, който по някакъв начин ще окаже положително влияние сред бултрасите.

В последните няколко месеца Ботев се освободи от чужденците и естествено на преден план излязоха българските футболисти. Най-логичното нещо бе ръководството на „канарчетата“ да се спре на български треньор. Свободни - колкото искаш. Поне познават футболистите, а до голяма степен знаят в каква обстановката ще работят.

Всъщност е ясно, че в Ботев трудно вирее треньор, който по някакъв начин не е свързан с „жълто-черната“ идея. Този факт е известен от край време и всеки „външен“ отива с едно наум в Пловдив. Разбраха го доста треньори, които в последните няколко сезона водиха отбора.

В тази обстановка, с тези футболисти, намален бюджет, без някакви сериозни амбиции за челните места, Ботев трябваше да заложи на българското, но от някъде се появи Шиляк.

Словенецът влиза в категорията напълно неизвестни треньори, които идват да практикуват в България. Този списък обаче не е чак толкова дълъг. Дори и миналата като бърз влак през българския футбол собственичка на Локомотив Пловдив Галя Топалова, търсейки чужденец за треньор, бе поставила условие – да е водил национален отбор. Така в Локомотив се появи Драган Канатларовски, бивш национален селекционер на Македония. През българското първенство са минали много треньори от чужбина. Повечето все пак с добра визитка, въпреки последвалите провали на родна земя. Естествено е имало и пълни анонимници, но те си останаха такива и след българската си одисея.

Друг чужденец, дошъл в България скоро, също с единия крак е в графата на анонимниците, въпреки че е водил отбор от португалския елит. Очакванията към треньора на Лудогорец Бруно Рибейро със сигурност са много по-високи от тези към Шиляк, но вече натрупа няколко издънки.

Ермин Шиляк може и да успее в Ботев. Няма как да съдим за треньорските му качества толкова рано. Може да направи отбор и Ботев да започне да жъне успехи. Всичко това е в теорията на вероятностите да се случи, но и в теорията на вероятностите да не се случи.

При всички положения отново българските специалисти се подценяват за сметка на чужденците, които по една или друга причина се тачат повече от нашите клубни ръководители. Нали е чужденец с голямо Ч, опитът кучета го яли.