„Не сме кой знае колко добър отбор, та да ни смятат за фаворити.“ Цитатът е на Мартин Камбуров след последния мач на Локо Сф срещу Сливен. Прав е голмайсторът. Затова и клубните шефове не смятат титлата за фикс-идея, а се целят по-скоро в Лига Европа. Тимът от „Надежда“ а-ха да се счупи и да направи погрешна стъпка в своя неподражаем стил, но винаги отнякъде изскача Камбуров и спасява каузата.

Спасителят в ръжта нееднократно извади „червено-черните“ от меко казано деликатни ситуации и тегли локомотива нагоре по баира. Да, неговото участие в националния отбор може и да е спорно, предвид наличието на класни нападатели, играещи в чужбина, и сигурно е най-добре да оставим на Станимир Стоилов да преценява дали да го вика или не. Безспорно е обаче, че свиленградчанинът е водещата фигура в състава на Локо Сф и една от най-значимите понастоящем в „А“ група.

Ето ви и някои факти само от пролетта в подкрепа на тази теза. В двубоя срещу Локо Мездра Камбуров вкара решителния и победен гол за обрата с 2:1, след като столичани бяха с човек по-малко. Срещу Спортист Своге пак Камбуров реализира първите два гола, а после бе лесно до крайното 5:1. Срещу Пирин донесе една точка на своите с дузпа в 90-ата минута за 1:1. Срещу Монтана пак от дузпа отбеляза за трудния успех с 1:0. И накрая срещу Сливен вкара и двата гола, първият от дузпа, в последните минути за измъчената победа с 2:0.

Само срещите с Берое /два гола на Асамоа/ за 2:0 и с Левски /Атанасов и Генков/ пак за 2:0 минават без головото участие на Мартин. Но малко ли е останалото?

Камбуров дори се е запътил към четвърта голмайсторска титла в нашето първенство със своите 16 попадения до момента. Какво от това, че немалко от тях са от дузпи? Да не би да е лесно винаги да си точен от бялата точка? А пък и да печелиш тези дузпи, както го прави често нападателят. Нужна е здрава психика и лидерски манталитет.

Само Камбуров ли обаче е факторът, който прати Локо Сф на второто място в класирането, при положение, че всички казват – играта на тима не е толкова убедителна. Има още няколко компонента за напредъка. Най-напред проявата на характер. Защото мачовете на Локо Сф почти никога не минават безпроблемно за Окука и компания. Все има мъка, винаги е оспорвано до последния съдийски сигнал. Но накрая все Локо Сф печели, именно заради волята, която показва.

Освен това, Окука заздрави защитата на отбора. Във все по-добра форма след контузията навлиза майсторът в играта с глава и единоборствата на втория етаж Ваня Дзаферович. До него Дарко Савич компенсира с повече пъргавина и бързина липсата на тези качества у хърватина до него. Откритието в отбора е Ивайло Димитров. Шведа бе привлечен преди няколко години от Спартак Пд и доскоро бе почти в забвение. Но пролетния полусезон Димитров стана неизменен титуляр, след като треньорът промени поста му от десен външен халф на десен бек. Много точен ход на Окука бе и поставянето на Бандаловски в зоната на левия бек, независимо че двамата бяха в конфликт по време на лагера в Турция. По този начин Локо Сф заздрави ахилесовата си пета – защитата. Да добавим и много добрите изяви на Юлиян Левашки на вратата, който във важни ситуации предотврати голове. Неслучайна е и головата разлика на тима само през пролетта досега – 15:3 в 7 мача.

Напред всичко е по-лесно. Атаката притежава, освен Камбуров, и Генков, който почти сигурно ще навлиза във все по-добра форма, след като се възстанови от контузиите си. Отличен по десния фланг е Дерек Асамоа със своята бързина и нестандартни ходове, а левият халф Димо Атанасов реализира важни попадения. Има какво да се желае още от халфовата линия.

Така, на пръв поглед криво-ляво и неубедително, но Локомотив Сф върви почти без грешка в шампионата и дори може да атакува титлата. От 12-ия кръг през есента, когато загуби от Черно море с 2:4, до 22-ия кръг Локо Сф е записал само победи в първенството, извън двете равенства с ЦСКА /2:2/ и с Пирин /1:1/. Забележително постоянство на фона на люшкането на почти всички останали.