Каквото първенството, такава и анкетата

Съвместна рубрика на в-к 7 дни спорт и Gong.bg

Преди два дни излезе обезпокоително съобщение от Холивуд. Свързано с може би най-уважаваните филмови награди в гилдията. “Златен глобус” отдавна е по-сериозната и тежка награда отколкото лесноподатливите на влияние Оскари.

От друга страна, именно Глобусът предсказва повече от точно накъде духа вятърът, два месеца преди разпределянето на статуетките на Филмовата академия отвъд Океана. Този път обаче навръх 65-ата церемония, бе обявено, че такава няма да има. Поводът - продължаващата вече няколко месеца стачка на холивудските сценаристи, подкрепена дейно от актьорите. Наградите ще бъдат обявени скромно на кратка пресконференция след няколко дни и толкоз. Организаторите се опасявали от бойкот от страна на звездите и съответно провал на цялата церемония.

Явно това е формулата, по която вече трябва да действа и родната надпревара за футболист на годината. Мъчително, унизително и последователно тя достигна своята агония в последно време. През ноември миналата година се знаеше, че церемония няма изобщо да има поради неприятния инцидент със собственика на фирмата организатор Манол Велев. По-късно, през декември, се усети някаква мобилизация от страна на футболния сюъз.

Задачата "Да спасим анкетата" бе в ход. Макар ентусиазмът да приличаше повече на познатия от социалистическите и досадни, но задължителни за всеки съботници. По онова време всеки трябваше да изчисти двора си или площадката пред панелката, но крайният резултат често бе потресаващ. Кварталните кучета още на другия ден разнасяха мимикрично набутания по кьошетата боклук и в този миг бе ясно, че безплатният труд никога не е полезен

Връщаме се на анкетата. Стигна се и до невероятната какофония с гласуването по интернет, където за кратко се оказа, че и съседът бай Пешо спокойно може да даде своя електронен вот за когото му душа иска. Последва скоростен технологичен ремонт, но въпреки това критерият при подбора на медиите бе на принципа на хвърлено високо във въздуха тесте карти. После те се събират на купчинка и се раздават номерцата за участие.

Появи се информация за нещо като церемония между Коледа и Нова година, впоследствие се разбра, че събитието за първи път от много години ще прекрачи в следващата на тази, за която се отнася. Твърдо бе закована дата 8 януари. Някой обаче се сети и подхвърли в медиите, че играчите на Левски пак няма да ги има, тъй като ще са заминали на лагер в Израел. Макар че взехме да свикваме с тях по принцип да си ги няма. Още от времето на Лафчис сините са си по бойкотите. Колкото и напоследък да трупат трофеи, от Левски все за нещо недоволстват и все са на нож. Две години поред не бяха на церемонията, защото се чувстваха недооценени. Щом Боримиров не е №1, никой от клуба да не е посмял да припари в залата, за да си вземе други от индивидуалните награди. Но да не припомняме сега старото златно правило за ракетата и Космоса. Факт е, че тези глезотии допълнително свалиха почти до нулата авторитета на "Футболист на годината".

Тогава някъде стана окончателно ясно, че времената на пищните и еуфорични тържества в претъпканата зала 1 на НДК от средата на 90-те години са безвъзвратно минало. Сладко и носталгично. И съвсем логично. Някак трудно ми е да си представя, как няколко хиляди зрители в залата пищят в стил "първите три реда на концерт на Майкъл Джексън", когато обявяват имената на Александър Тунчев или на Димитър Телкийски. Времената са други, а това събитие, поставено в календара в края на всяка година, е перфектното олицетворение на състоянието на нещата в родния футбол. Обединители на народа под формата на национален отбор вече няма, не се и задават кандидати за тази чест в близко време. Първенството ни е слабо, зрителите се редуцират с всеки следващ сезон, а продажбите на играчи директно от "А" група навън са в отбори, които няма как да гледаме по телевизията. Продължават все пак да са известни най-вече на тези, които залагат на мачове. И то предимно в дни, когато жаргонно тиражът е куц и единствено от комарджийска страст може да посегнат към двубои от Кипър, Израел или Чемпиъншип. Там ще играят звездите на Левски и ЦСКА. Съвсем отделна тема е кой за колко ги е изтъргувал. Но това вълнува редовия фен толкова, колкото вас ви вълнува дали утре между 3 и 5 следобед на небето ще преминат сто или двеста облака

По този заобиколен път отново наблягаме на идеята за въвеждане на далеч по-скромни критерии и правила при обявяването на почетната десетка във "Футболист на годината".

Последната надежда бе разбита на пух и прах от единствения оцелял на планетата правилник в най-стария футболен турнир на света. Този за Купата на Англия. Отборите на Бербатов и Мартин Петров хиксираха в началото на годината първите си мачове за надпреварата, което автоматично ги прати на преиграване следващата седмица. Така по волята на жестокия на моменти футболен календар на Острова бе счупена и последната тънка сламка, за която се бяха хванали организаторите. Намерението им двамата безспорни фаворити да бъдат тук на 15 януари - поредната обявена дата, увисна като свинска наденица под навеса. "Пусти виражи!", би казал Пената.

В същото време и за зла участ от ЦСКА спешно промениха своите първоначални планове за зимна подготовка и отборът отлетя за Турция, което разби на пух и прах намерението поне един-двама от призьорите в десетката да бъдат налице по време на събитието. Дори евентуалният вариант България да играе контрола през февруари и това да доведе накуп звездите ни пропадна. България май ще играе контрола през февруари, но в Белфаст и както изглежда, легионерите ще се съберат направо там. А кой ще ги събере пък изобщо още не е много ясно.

Какво се случва в крайна сметка? Последното, или за по-сигурно предпоследното инфо донесе следния сценарий. Обявяване на победителя и останалите призьори в сайта на БФС, а церемония напролет. И през лятото, или най-добре през есента, когато вече така или иначе ще имаме домакински мач за световните квалификации. Свивайки платната на собствената си гордост, трябва да се признае: каквото първенството, такава и анкетата. Макар редовните победители в последните двайсетина години, да си играят в силни и уредени шампионати и да нямат абсолютно никаква вина за случващото се. Но нали и те все някога са тръгнали именно оттук, от нашата си кочинка.

Споменахме в началото, че филмовите награди "Златен глобус" прогнозират какво ще се случи на Оскарите. Може само да стискаме палци случилото се с една близо половинвековна традиция да не е предзнаменование за започналата година. И като в кристален глобус на стара врачка да разбираме какво ни чака от 2008 година нататък.