Ботев посреща Лудогорец в битка между единствените отбори, направили по две треньорски рокади от началото на сезона в „А” група. От едната страна са „канарчетата”, които стабилизирани финансово, започнаха кампанията с амбиции за място поне в горната половина на класирането, а от другата - четирикратният шампион на България, чиято първостепенната задача е да триумфира още веднъж в елита и да отправи ново предизвикателство към Шампионската лига.

Но да тръгнем първо от „жълто-черната” част на Пловдив. Под ръководството на Петър Пенчев Ботев прие Левски на старта на кампанията и въпреки че се озова в ролята на догонващ, взе точка срещу „сините”. Голът на пловдивчани отбеляза новото попълнение Даниел Генов и нищо не предвещаваше това, което се случи в края на юли – гостуване на новака Монтана и унизителното поражение с 0:6, след което местният специалист плати с поста си. На мястото на Пенчев дойде словенецът Ермин Шиляк, който преди две декади тормозеше Левски с попаденията си за Олимпия Любляна.

Реми в шампионатния му дебют в яростното градско дерби срещу Локомотив в Коматево, последвано от победа в Благоевград срещу Пирин и знаците изглеждаха обещаващи. Алекс Колев се разписа и в двете срещи, за да донесе на новия треньор 4 от 6 възможни точки в началото. Инерцията обаче спря дотук – в следващите 6 кръга Ботев спечели само веднъж (у дома срещу Черно море), а в 4 от мачовете в този период „канарчетата” дори не съумяха да се разпишат. Отборът не изглеждаше добре, а думите на Шиляк след всеки от двубоите акцентираха върху младостта на възпитаниците му и нуждата от време за сработване на този състав. Междувременно в отбора бяха привлечени двамата чуждестранни офанзивни футболисти – Рахави Кифуети и Жоел Чибамба и надеждата бе, че именно те ще рестартират сезона на Ботев и тимът отново ще погледне нагоре.

В първия октомврийски кръг „канарчетата” спечелиха у дома срещу Монтана с гол на друг чужденец – Нико Варела, но предстоеше вторият епизод от „Битката за Пловдив” – този път на „Лаута”. И на тежкия терен Ботев така и не успя да се приспособи, за да загуби от Локомотив с 1:2, а след мача Шиляк явно единствен реши, че неговият състав е заслужавал нещо повече след може би най-слабата си продукция през сезона до момента.

Още една минимална победа срещу последния в класирането Пирин не прикри проблемите, а шокиращото отпадане от Созопол за Купата само показа, че Шиляк вече не владее съблекалнята. След унизителния резултат от първия отбор бяха отстранени капитанът Йордан Христов, Мариян Огнянов, Пламен Николов и Чибамба, но така и не се разбра кой е взел това решение. Шефът в клуба Георги Марков каза, че действията са еднолично на Шиляк, но пред нашите камери словенецът обяви, че решението е било и на управата.

Без четиримата си лидери Ботев не се съпротивляваше и загуби с 0:2 от Славия в София, а в следващия кръг предстоеше сблъсък с изключително стабилния Берое в Пловдив – съдбоносен за Шиляк. В състава тихомълком бе върнат Пламен Николов в отчаян опит да се заздрави отбраната, но тя допусна три гола и приключението на Ермин Шиляк в Пловдив приключи. Равносметката за него в „А” група – 4 победи и 7 поражения от 13 шампионатни двубоя плюс позорно отпадане за Купата от отбор от второто ниво на футбола в България.

Щафетата бе поета от Николай Костов, който изгради треньорския си имидж в Кипър и Украйна, но когато застана начело на Левски през 2011-а, нещата не му се получиха и той не успя да изкара сезона тогава и си тръгна след поражение за Купата на България срещу пловдивския… Локомотив.

В дебюта на Костов Ботев изглеждаше с подновено желание за битка и резултатът не закъсня – победа с 2:1 във Варна срещу Черно море. Приземяването обаче не закъсня – въпреки че поведоха, „канарчетата” допуснаха четири гола, загубиха в Ловеч от Литекс и навлизат в последния месец от годината с 4 поражения в последните си 5 мача във всички турнири на осма позиция във временното класиране само с пет точки аванс пред опасната зона.

Напред към Разград, но с малко предистория – след пробив в групите на Шампионската лига и титла в България (четвърта поредна за Лудогорец), Георги Дерменджиев бе уволнен след края на миналия сезон. Настъпи лято на промени – в отбора дойдоха с огромни очаквания Андрей Препелица, Джоки Лукоки, Сисиньо, Лукас Саша, вратарят Милан Борян и някак между другото и Цветелин Чунчуков от Ботев. Начело на тима застана португалецът Бруно Рибейро, който пък трябваше да направи така, че новият Лудогорец да бъде поне толкова добър, колкото онзи с Жуниор Кайсара, Дани Абало, Роман Безяк, Фабио Ешпиньо и Александър Барт.

Шокът настъпи бързо и болезнено – отпадане още във втория предварителен кръг на Шампионската лига след две поражения от молдовския Милсами и европоходът приключи още преди на практика да е започнал.

За изненада на мнозина обаче, въпреки че „орлите” щяха да се изявяват само на местната сцена, собственикът на клуба продължи да подсилва отбора с Джонатан Кафу, Натанаел и топстрелеца Клаудиу Кешеру.

А между загубите от Милсами и Литекс се възползва, за да спечели в първия кръг дербито в Ловеч с 2:0. След края на надеждите за място в Шампионската лига обаче разградчани постигнаха последователни успехи в първенството – във Варна срещу Черно море и у дома срещу Левски. И точно когато всички решиха, че драмата е утихнаха дойде равенството в Монтана и загубата от Черно море в двубоя за Суперкупата. Тук търпението на собственика Кирил Домусчиев се изчерпа и Рибейро, който от пристигането си в България парадираше в приятелството си с Жозе Моуриньо, започна да си търси нова работа. Много интересни неща обаче каза португалецът, след като напусна Разград – от това, че е бил заплашван от нахлули в дома му фенове, до това, че не той е правил лятната селекция. И докато Рибейро все още уточняваше неустойката си, в Разград дойде Едуард Ераносян, извел Локомотив Пловдив до историческата му титла отпреди десет години. Именно пловдивските „смърфове” дойдоха в Разград за дебюта на Ераносян и с гол на Марселиньо той бе успешен, макар и не достатъчно убедителен.

Не убеди и класическата победа в Благоевград, защото след това шампионите спечелиха само веднъж в следващите си шест шампионатни двубоя, а пет от тях завършиха наравно. След единствената победа в този период - с 2:1 срещу Ботев в Разград, дошла след нова порция доста неубедително представяне, Ераносян каза, че до месец неговите възпитаници ще играят печеливш и атрактивен футбол. И започна броенето на дните, а атракцията я нямаше. Успехът с 2:0 у дома срещу Монтана не заблуждаваше, а времето на Ераносян изтичаше. Лудогорец не играеше добре, нямаше и следа от върховете отпреди 12 месеца, а в края на октомври шампионите се изправиха срещу Локомотив Горна Оряховица за Купата на България. Поражение с 0:1, което никой не успя да си обясни, но въпреки че столът на Ераносян се клатеше, наставникът все още се задържаше върху него.

Само за няколко дни обаче, защото всичко приключи срещу отборът, срещу който започна – родният на Ераносян пловдивски Локомотив победи Лудогорец с 2:0 на „Лаута” и след само 4 победи в десет шампионатни срещи Лудогорец се върна там, откъдето тръгна. Ераносян бе заменен от Георги Дерменджиев, който не таеше лоши чувства от начина, по който бе прокуден от Разград и се завърна, за да спасява падналия шампион. Много пропуски и в крайна сметка 0:0 срещу последния в класирането Пирин на старта на Дерменджиев, но след това Лудогорец използва паузата в първенството, за да възвърне самочувствието си с много добро представяне и победа с 3:1 в контролата срещу Цървена звезда.

Поне засега изглежда така, сякаш тъкмо този период бе преломен за шампионите, защото последваха две победи в „А” група без допуснато попадение – 1:0 срещу Славия в София и разгром с 5:0 срещу Берое в Разград.

Лудогорец се доближи само на три точки от върха, но по-важното е, че се доближи до представянето си, което го направи абсолютен хегемон в българския футбол в последните четири години. А дали възраждането ще продължи? Ще разберем съвсем скоро…