Минорно настроение породено от дългата криза, която мъчи Левски. Така стартираха „сините“ през 2015. 

Футболният отбор тренира, а играчите работят почти безплатно. Волейболният състав агонизира. Женският баскетбол изчезна, а мъжкият го кара на мускули. Картината е брутална за клуб с огромна аудитория и славно минало.

Футболът е поставен на най-високо място и предизвиква основния интерес. От години Левски се управлява зле. „Сините“ са влезли в кръговото, но така и не могат да хванат някакъв изход, а само въртят празни обиколки. Основната тема е пари и по-точно тяхната липса. 

За футбол почти не се говори. На първата тренировка, която бе водена от новия треньор Стойчо Стоев, присъстваха не повече от 40 запалянковци. Медиите бяха повече от феновете, което със сигурност е прецедент. Това е тъжна оценка и показва липсата на всякакви очаквания. Разочарованието завзе „сините“ редици.

Намирането на изход е задължително, защото в момента Левски живурка. Батков е тотално демотивиран да се занимава с това, на което се води, че е собственик. Адвокатът не плаща на служители, играчи и бивши такива, които си чакат чинно неустойките. Излизането от тази „замръзнала“ ситуация минава през два варианта. Единият е свързан с някакво чудо, а другият е да се случи безпрецедентно обединение в общността. 

Чудесата са за Коледа, а дори и тя отмина. Обединението трябва да дойде от страна на големите личности, които написаха част от славната история на Левски. Крайно време е те да излязат на сцената един до друг и да кажат, че така повече не бива да се продължава. Клубът може да бъде много по-силен, но за целта са необходими фигури.

В последните дни се говори за работещ Управителен съвет. Чудесно! Представете си до Иво Тонев да застане Наско Сираков. Нека най-големият голмайстор и опитен ръководител да дава съвети, да гледа от високо и да коригира грешките, когато сметне за нужно. В момента Левски е „опитното зайче“ на БФС, но със Сираков на своя страна това трудно може да стане. 

На следващото стъпало да бъдат млади и енергични хора, които са готови да бачкат по цял ден в името на Левски. Георги Иванов се мъчи сам, но е видно, че не може да огрее целия свят. Нека си представим, че редом до Гонзо бъдат обещаващи кадри като Йовов, Даниел Боримиров, Станислав Ангелов, Димитър Иванков, Ники Илиев, Топузаков и прочие. Всеки от тях има силни черти, които могат да бъдат впрегнати в името на Левски. Представете си ги един до друг в ложите на новия стадион... 

Представете си, че на „Герена“ се завърне футболен капацитет като Станимир Стоилов. Треньорът, който сбъдна мечтите на едно поколение, което искаше Левски да е силен в Европа, а местната сцена беше между другото. 

Ако всичките споменати се съберат и кажат, че са готови да работят заедно, спонсорите едва ли ще обърнат гръб на Левски. Сега никой не иска да налива от пусто в празно, защото богатите не вярват на Батков. Левскарите с възможности обаче могат да си променят пасивното отношение, ако нещо ги трогне.

Настроението сред „сините“ е мрачно, но няма да е все така. Дори в такива тягостни периоди надеждата продължава да живее. Най-странното е, че тя идва от най-закъсалия отбор на Левски. Баскетболният тим стана шампион и се разсипа, защото се държеше на онази банка, която фалира или по-скоро фалираха. Повечето момчета не издържаха на безпаричието и приеха добрите оферти, които бяха неминуеми. Започнаха да се редят загуба след загуба. 

Публиката се отдръпна, защото феновете понякога просто обичат победата и победителите. Въпреки всичко БК Левски го има, а отборът даже притежава един достоен капитан. Вчера, след нова загуба, той каза думи, върху които сме длъжни да акцентираме: 

„Заслужаваме поне хората, които се наричат левскари, да дойдат и да ни подкрепят в този момент, в който стоим и се борим за този отбор само заради нашата чест и да го спасим“.

„И ще съм тук докато или се закрие отборът, или се оправи и все още ме искат“, допълни капитанът на „сините“ Павел Иванов, който показа, че Левски продължава да е идеал.

Той не е някакъв извънземен баскетболист, но е момче с морал. Дано големите личности в историята на Левски да поемат нещата в свои ръце. Те могат да отворят много врати, които за Тодор Батков са заключени. Време е егото да бъде потиснато в името на Левски. На практика вече сме свидетели на безвластие и колективна безотговорност. В момента на „Герена“ всичко се крепи на надеждите и смелостта. Гонзо си го знаем, но явно и Стойчо Стоев е готов да си сложи главата в торбата. Паролата за излизане от задънената улица е – много труд и грандиозно обединение в името на Левски.