Интересна материя е футболът. Днес си леке, после пропилян талант, Бижутер, любимец и накрая пак леке. В някаква такава въртележка се вкара и Христо Йовов. Ще остане ли в Левски или тактично ще му посочат вратата?

Нападателят на „сините” като по команда стана обект на коментари, гръмки заглавия, превърна се в актуална тема. Йовов изпъкна, но този път без да го иска.

Дали Бижутера ще получи ново предложение решава дуетът Стоилов – Сираков. Такива са правилата на играта. Така и трябва, те го извадиха от прашасалия шкаф.

Левски не печели нищо, ако изпусне Йовов, защото най-просто казано е добър футболист. Крилото не отстъпва по нищо на огромна част от съотборниците си не само на „Герена”, а и в националния. Или бъркам?

Стоилов харесва подобен тип футболисти. Играчи, които не центрират топката наизуст, подават хитро и носят изненада. Йовов може да пропусне от два метра, но и това го прави със стил. „Лекето” е два хода напред от повечето си колеги, които гонят топката в А група.

Няма смисъл да пиша, дали е заслужил договор. Бижутерският гол срещу Марсилия е с историческа стойност и златно покритие за „синята” част от страната. Ако не стига, добавяме и попадението в мрежата на ЦСКА, което реши последната титла за отбора воден от Стоилов. На всичкото отгоре Христо Йовов е и левскар. Футболист и човек с положителна енергия.

Йовов не трябва да си тръгва, защото на „Герена” има разум. Стоилов и Сираков си вкараха главата в торбата преди няколко години привличайки футболист в тотална криза и кошмарна репутация. Едно от най-силните им управленски решения. Нападателят стана основна фигура в отбора, превърнал се в легенда. Ако и това не стига, Христо Йовов има време да покаже, че го бива. Щом се налага!

Йовов не е леке, а белег. Лекетата се перат, белезите остават. Крилото на Левски е от онези, които се помнят. Най-малкото с онзи гол донесъл му прякора – Бижутера, или с пропуска срещу Удинезе. Важна е оценката на публиката, а тази на Левски харесва лекета и откачалки.